АПИ бави предизборно информацията за пътищата

АПИ отлага за неопределено време, може би за след изборите, отговора за разходването на средства за пътищата у нас, обяви Георги Свиленски. Той припомни, че БСП изпрати три писма до агенцията, в които настоява за публично огласяване на документите. От АПИ обаче отлагат отговора.

След "Апартаментгейт" идва ли "Магистралагейт", попита Свиленски. Трябва да е ясно защо пътищата у нас са некачествени и скъпи, а апартаментите на управляващите - евтини, добави той. По думите му на прага на евроизборите ГЕРБ получават нов европейски шамар от Брюксел. Европейската сметна палата обяви, че започва проверка как се строят финансираните с евросредства трасета. Одиторите ще проверят дали отпуснатите пари се изразходват по предназначение и дали има злоупотреби.

От левицата искат още да бъде "осветен" договорът между АПИ и държавната фирма "Автомагистрали" за възлагане на строителството на АМ "Хемус". От БСП внесоха и сигнал в прокуратурата за съмнения при разходването на средствата за пътно строителство. 

Кражбите, които извършват по време на използването на европейските фондове, водят до отдалечаване на България от ЕС и от ползването на тези средства, коментира Свиленски. "Само че Европейската сметна палата няма да ги чака. Проверка ще има. Колкото и да се опитват да скрият кражбите, те ще станат явни. Обществото ще разбере защо пътищата у нас са некачествени и скъпи, а апартаментите на управляващите - евтини", изтъкна Свиленски. "След "Апартаментгейт" идва ли "Магистралагейт", попита Свиленски. По думите му на прага на европейските избори ГЕРБ получават нов европейски шамар.

По-рано стана ясно, че Европейската сметна палата е започнала проверка как се строят финансираните с европейски средства пътища в България, Чехия, Полша и Испания. Ревизията ще проследи дали напредъкът на строителството на части от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) в тези четири държави върви по план. Ако пък има вече завършени пътища от тази мрежа, ще се проконтролира дали те се поддържат в добро състояние. Европейските експерти ще проверят и дали отпуснатите средства за пътна свързаност осигуряват напредък на държавите членки към навременно завършване на мрежата и по-добра връзка на гражданите в различните региони и между държавите в ЕС.

В България сред проектите, финансирани като част от TEN-T мрежата, са лотове от автомагистрала "Струма" и прилежащият й тунел "Железница", Южната дъга на Софийския околовръстен път, редица първокласни, второкласни и третокласни пътища, жп линията Елин Пелин - Костенец, обновяването на жп гари и др. Целта на Европа е до 2030 г. TEN-T мрежата да обхване 9 основни коридора с дължина около 40 000 км от Балтийско море до Атлантика и от Скандинавия до Средиземноморието.

Финансирането от ЕС за пътна инфраструктура в периода 2007-2020 г. е за около 82 млрд. евро, половината от които са изразходвани за основната и широкообхватната мрежа. Основните бенефициенти на това финансиране са централно- и източноевропейските държави членки, припомнят от Европейската сметна палата. Очаква се одитният доклад с резултатите от проверката да бъде публикуван в началото на 2020 г.