20 Октомври 2019неделя20:08 ч.

Девети септември

АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН: Семето на Девети e поено от добри и чисти извори

Ще продължаваме да окичваме с цветя безименните съветски солдати, минали през пепелищата, които народът ни свойски нарича Альоша, убеден е антифашистът

/ брой: 206

visibility 2697

Екип "Дума" и "Жарава"


АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив. Родителите му, заради левите си убеждения и по политически причини, емигрират във Франция, където преминава детството му.
Член е на РМС от 16-годишната си възраст, участва в Съпротивата, включва се активно в дейността на антифашистките бойни групи. По Закона за защита на нацията е въдворен в еврейски трудов лагер в Македония, откъдето успява да избяга и става партизанин. Арестуван е и е осъден на смърт.
След 9 септември 1944 г. завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми - игрални, документални и анимационни. От 1950 г. е сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий "Звезди" от 1959 г. и на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сценарии са и "Допълнение към закона за защита на държавата", "Гоя", "Звезди в косите, сълзи в очите", УБорис IФ, УСлед края на светаФ.
Издал е тетралогията "Петокнижие Исаково", "Далеч от Толедо", "Сбогом, Шанхай", получили много  международни отличия. Творбите му са преведени на много езици.
Анжел Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г. Участник е в Кръглата маса от страна на БСП, народен представител в Седмото Велико народно събрание от листата на БСП (1990-1991).
Носител е на френските ордени "Офицер на националния орден за заслуги" и за изкуство и литература. За особени заслуги в областта на културата е награден с орден "Стара планина" - първа степен.
 

ЦИТАТИ:
"Най-важната изначална отсечка по пътя ни към Европа започваше не от "Раковски" 134, а от нощните партизански пътеки"
"Нужно е единство на хората с добра воля, със социална съвест и чувство за справедливост"


- Нееднозначен завършек на тежките битки на българските антифашистки формации е днешната дата, г-н Вагенщайн. Съставна част от единния фронт на антихитлеристката коалиция, водихте битки и срещу българския монархофашизъм. Кое ви струва най-стойностното в победата?
- Битката беше срещу престъпната клика, която лекомислено и безотговорно бе обявила война на Англия и Америка и доброволно бе включила България като съставно звено, продоволствена и военностратегическа база на хитлеровия Трети райх. А българските антифашистки сили изтриха срама от челото на страната ни, че от нейна, охотно предоставена територия, от наша земя и наше небе нацистите нападнаха в гръб и окупираха съседните нам Гърция и Югославия; че в бунтовна Шумадия германски дивизии, нужни за попълване тежките хитлеристки загуби на Източния фронт, бяха услужливо заместени от български окупационен корпус, че от наши, български, води германофашистките военноморски сили отплуваха, за да ударят по море Одеса и Севастопол.
- Но това са отминали, макар и славни времена. Днес сме в Европа...



- Ако днес сме заедно в Европа, с ценностите на стария континент, нека напомним на някои господа, заели позата на първопроходци по този път, че най-важната изначална отсечка от него започва не от "Раковски" 134, а от нощните партизански пътеки. И част от този труден поход към бъдещето са броените крачки през затворническата килия и разстоянието до бесилото. Това бе нашето отправно начало по онзи сложен, пълен с изпитания, илюзии, грешки и грехове път на народите към една нова, обединена и мирна Европа! И всяка капка кръв, пролята по Балкани и зандани, бе в името на мира, свободата, демокрацията и благоденствието не само на България, но и на Европа! Длъжни сме да го помним и съхраняваме като най-свидно национално богатство!
- Истината често бива деформирана, цифрите  за загиналите партизани, членове на бойни групи, бойци в Отечествената война са различни. Лошо четем или правят опити, за жалост, често успешни, да ни манипулират?



- Нека не спорим за статистическите данни, които определят жертвите и параметрите на българската битка срещу фашизма, защото пластовете на времето имат склонност да деформират истината според политическите пристрастия, да преувеличават или принизяват приносите и понесените страдания.
- Може и да Ви ядосам, но Девети септември дори се представя, под път и над път, като преврат...
- При цялата оспоримост и условност на цифрите за избитите, за десетките хиляди, минали през затвори и лагери или загинали при инквизициите, отново и отново поставят въпроса: наистина ли 9 септември беше плод на нощен преврат с помощта на чужди войски, както охотно продължават да твърдят недоброжелатели, уязвени от антифашистката победа на този ден? Или той бе завършек на дълъг низ от дни и нощи на борба, в която рамо до рамо участваха комунисти и земеделци, социалдемократи, звенари и честни люде с възбудена съвест и с разум, просветлен от идеалите за демокрация и социална правда.
- Ясен е отговорът Ви. Но малко хора вече помнят онези дни.



- Включително защото превратите се замислят в потайна доба, със заговорнически шепот, а утрото им е смълчано и наежено, площадите - пусти, а сърцата - изпълнени със смътни страхове. Аз принадлежа към поколението, което помни преврата от 9 май 1934-а и тишината на смразената ни столица... Така изглежда един преврат - с мъртви улици и с дула, насочени към вярата на хората в един по-справедлив свят. Вероятно приблизително така са изглеждали превратите на полковниците в съседна Гърция или на Пиночет в далечно Чили.
А който помни утрото на Девети септември 1944-а, нека разкаже на онези, които не са го преживели или се опитват да го забравят. Който помни най-радостния, най-слънчевия, най-изпълнения с надежди български ден от Втората световна война, който помни люшнатите възторжени площади, посипаните с цветя паважи под стъпките на партизаните и на излизащите от затворите, сълзите по онези, които не се завърнаха и целувките със завърналите се, нека разкаже дали това бе резултат на нечакан и нежелан нощен преврат!
- Няма как да не Ви повярвам, уверявам Ви, уважавам Вашата истина. Но все пак - ако не беше дошла Червената армия?
- Не са далеч от истината и онези, които намесват в събитията помощта на "чужди войски". Защото денят не би бил деветият ден от септември, а една по-късна и поради това - по-драматична дата, ако Червената армия не бе прекрачила тъкмо в ония дни нашите граници. И затова в спомена си за Девети ние не преставаме да окичваме с цветя гърдите на онзи безименен, прашен и уморен съветски солдат, който преди да прекоси Дунава, бе минал през пепелищата на родните си места, и когото народът ни свойски нарече Альоша. Онзи Альоша, дошъл след тежки боеве до далечната братска страна България и останал тук завинаги - гранитен на тепето над Пловдив. Него, освободителя, наричат "чужди войски"... Него - представителя на армия, дала над 20 милиона свои синове и дъщери за свободата на потъпканата от нацистки ботуш Европа, наричат "окупатор"! Нашият Альоша! Дори искат да го взривят, да съборят паметника на Съветската армия в София - за да довършат в България онова, което нацистите с всичките си есесовски дивизии не можаха да свършат! А в нечии мътни глави дори се бе породила гнусната идея върху гранитното момче от далечните руски степи да се нахлузи... рекламна бутилка кока-кола. А не много отдавна един столичен кмет бе разпоредил да бъде демонтиран паметника на Съветската армия в София, като крайният срок, посочен от него, бе... Девети май! Не първи или двайсети, а тъкмо Девети - Денят на победата! На 21 юни т.г. пък "анонимен" художник поруга паметника, като го оцвети с американски комикси. Какъв срам! Какво нещастие за бедната ни родина - това безпаметство и озъбена неблагодарност, които като язва върху народностния ни характер разяждат нравствените устои и историческата памет на нацията!
Да, денят не би бил девети, а годината не би била септември 44-та, ако не беше Червената армия. Това е самата истина, защо да я крием или изопачаваме? Без нея, без тази героична армия, нямаше да има Девети септември. Но нима френските макиари от Съпротивата биха смъкнали хитлеристкото знаме със свастиката от Айфеловата кула, ако съюзническите войски не бяха дебаркирали на океанското крайбрежие на Нормандия? И ликуваща Италия би ли сложила такъв трагикомичен край на режима на Мусолини, ако американските момчета не бяха стъпили вече в Сицилия?
- За кого е "окупатор" и "чужда войска" Червената армия, как ще дефинирате крещящата русофобия?
- Армиите, освободили Европа от фашизма и навсякъде посрещани с цветя и ликуване, бяха "чужди войски" само за фашистите, и само за тях освобождението от фашизма, този велик и паметен за всяка европейска нация акт, може да се дефинира като обикновен преврат. Подобни така наречени "преврати с помощта на чужди войски" коренно промениха режимите от Норвегия до Япония, от Финландия до бреговете на Адриатическо море. И Хитлер не би се застрелял в бункера си, и Германия не би поела по нов път, ако едно руско момче не бе въздигнало съветския флаг над Райхстага, а съюзените армии не бяха се врязали като мечове на справедливото възмездие дълбоко в плътта на рухващия Трети райх. Това бе общ фронт на народите срещу фашизма, и страната ни може да се гордее с това, че нейни храбри синове и дъщери при неописуемо тежки условия се сражаваха в един от окопите на този фронт - в окопа, наречен българска антифашистка съпротива, неделима част от общия фронт на демократичните нации срещу кафявата чума!
- Само че никъде в Европа паметниците на съветските момчета и момичета не се поругават, отникъде не се чуват гласове за събарянето им. Защо у нас все така става - да сме първи по непризнателност и безпаметство?
- Докато европейските държави са горди с приносите на своите антифашисти към общата борба срещу хитлерова Германия и възпитават поколенията в уважение и преклонение към падналите в тази титанична битка, със срам и отвращение наблюдаваме как в България силите на реванша и реставрацията със закъснялата злоба и отмъстителност на жандармеристи поругават спомена за тази велика битка. Народните бойци, дори саможертвено положилите кости в неравната битка за честта на България, които не дочакаха деня на победата над фашизма, биват наричани "бандити" и "разбойници". Означават ги с подобни обидни определения не само улични лумпени, а нерядко и от високата и отговорна трибуна на българското Народно събрание!
- Но и чуваме, и виждаме - в Европа неонацизмът отново е надигнал глава.
- В Европа парафашистките формации, които никнат тук и там, поне не се осмеляват да се възстановят под старите си имена и символи. У нас и това го имаше.
- Но след Девети пътят не е бил съвсем такъв, какъвто сте го мечтали, докато се борехте за новия свят, за демокрацията, г-н Вагенщайн. Може би и заради това...
- Затова нека от името на всички, които се бориха срещу фашизма и насилието, за една дълговечна свобода и демократична зона в българската история, още и още веднъж изкажем най-искрена солидарност и съчувствие за понесените страдания от онези, които по-късно, след Девети, в хаоса и мътилката на ранните революционни пориви, бяха невинно преследвани, репресирани или унизени.
- Тези хора, а и наследниците им, не са гръмогласни, макар че сигурно, разбира се, помнят какво им се е случило. Но не знам дали искат или дали имат сили да простят...
- Нека тези невинни жертви на тоталитаризма осъзнаят опасността - днес към тях да се присламчат и да ги употребят за свои нечисти цели политическите спекуланти, които нямат нищо общо с действителната грижа за бъдещето на България, и които съзнателно смесват техните имена с имената на понесли законно възмездие заради кървавите си деяния, за да ги превърнат от военнопрестъпници в светци и великомъченици! Дано се опазят от тяхната "ласка" тези наши събратя по съдба, защото подобно ухажване вече погуби нравствено не един достоен човек!
- Не съм и очаквала, че ще отричате неправдите на властта, за която сте се борили като мислещ и честен човк.
- Така е - и от едната, и от другата страна на страшната гражданска война бяха извършени несправедливости. Но както Альоша не е виновен за Гулаг, нито храбрите американски момчета, които почиват под тревата на военните гробища, пръснати из Европа, носят вина за последвалата след четвърт век мръсна война във Виетнам, нито славните френски партизани, паднали простреляни по паважите на Париж, са съпричастни с безчинствата на полковниците от ОАС в борещия се за независимост Алжир, така и българските мъже и жени - онези, с износените палтенца и домашно плетени пуловери, които проляха кръвта си по улици и стърнища, по незнайни балкански усои или по гарнизонни стрелбища - нито са подозирали, нито са узнали, нито носят вина за по-късни деформации и злоупотреби с целите и смисъла на тяхната велика борба! Техен, на тези паднали народни борци, на тези наши скъпи и незабравими другари, е Девети септември 1944 г.! Те го сътвориха със саможертвата си. Те! И нека не го докосват с мръсни ръце господата нови демократи, преки наследници на стари грешници!
- Спорна дата е Девети, г-н Вагенщайн - величаеха я навремето безмерно, подменяха я с желание за "личен и обществен блясък", за днес пък - да не говорим, всички виждаме какво говорят за този ден днешните управници.
- Светлата българска дата 9 септември 1944 г. преживя много изпитания! Някои я узурпираха, омърсяваха, подменяха. И днес мнозина се опитват да хвърлят кал по нея, да затъмнят светлината, която тя излъчва. Но и онези, тогавашните, и днешните, са в дълбока заблуда: Девети септември оцеля и ще добие нов блясък именно сега и в бъдните дни, на фона на надигналите се вълни на реваншизъм, ксенофобия, краен национализъм, алчен и ненаситен капитализъм, безпросветна бедност и тежка престъпност.
Семето на Девети ще продължава да дава кълнове, защото е добро семе, което дойде на бял свят, поено от добри и чисти извори. То е пуснало яки и дълбоки корени. И това ще става все по-ясно във времето, което е пред нас и което ще изчисти от клевети и заблуди истината за един от звездните мигове на България!
Ще оцелее главният исторически урок, който великият български ден ни завеща: единство на хората с добра воля, със социална съвест и чувство за справедливост, единство в името на онзи всеобщ възход "нагоре, нагоре", за онзи септември, за който убитият от фашистите едноок поет беше казал, че ще бъде май!
- Ще бъде, вярвате го?
- Ще бъде!
 

Синове на кметове се облажили с евтина земя

автор:Дума

visibility 35

/ брой: 201

Глоба до 15 хил. лв. грози Борисов за незаконна агитация

автор:Дума

visibility 35

/ брой: 201

Детският дом във Видин става комплексен център

автор:Аида Паникян

visibility 26

/ брой: 201

Гурбетчиите пращат по 3,4 млн. евро на ден

автор:Дума

visibility 28

/ брой: 201

Половин тон заразена риба стигна до потребителите

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 201

Светът прахосва храна за 400 млрд. долара

автор:Дума

visibility 25

/ брой: 201

Нарушава се примирието между Анкара и кюрдите

автор:Дума

visibility 35

/ брой: 201

Джонсън поиска отлагане на Брекзит, но с уловка

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 201

Северна Македония върви към избори

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 201

В Хонконг прилагат Майдана от Киев

автор:Дума

visibility 29

/ брой: 201

"Зиги-Заги, Ой-Ой-Ой, Адолф Хитлер наш герой!"

автор:Велислава Дърева

visibility 38

/ брой: 201

И ядно тупаме с краче

автор:Константин Иванов

visibility 27

/ брой: 201

Николай Радев: "Златният дъжд" от пари към Пловдив е мит

автор:Павлета Давидова

visibility 28

/ брой: 201

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ