Антрефиле, което започва с въпрос

Въпросът е следният: коя е най-много пятата българска песен? Ще ви помогна да намерите отговора с началото й. Ако познаете коя е песента, ще ви попитам кой е авторът на думите й. Ето как започва тя:
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!"
За онези, които са я пели многократно, а сега още не са се сетили коя е, ще отговоря, че това е химнът на българската просвета и култура, наречен всеучилищен химн, направен на песен по текст, написан от Стоян Михайловски.
Освен автор на този известен на всички ни текст, той е написал (под псевдонимите Драгостин Истров, Муслак, Де Профундис, Викентий Розенберг, Евгений Рязанов и Стоян Стрелцов) още много литературни творби от почти всички жанрове. Неговия подпис носят освен басните му, някои от които се знаят като народно творчество, още епиграми, афоризми, пародии, публицистични произведения, философско-морални съчинения, поеми, драми и други.
Успоредно с писателската си творческа работа Стоян Михайловски е бил и активен общественик: народен представител в две народни събрания, човек, който не крие политическите си пристрастия - осъден е условно за статия срещу монарха княз Фердинанд, след което се оттегля от активна обществена дейност.
Стоян Николов Михайловски е роден в китното наше градче Елена на седми януари 1856 година и завършва земния си път на трети август 1927.
Завършил е висшето си образование във Франция, което му дава право да работи (успоредно с редакторската, творческата и политическата своя дейност) и като адвокат и съдия.
Той е представител, ако мога така да се изразя, на енциклопедическата тогавашна интелигенция. Малцина са като него любознателните българи, които освен основната си професия се интересуват от родното Освобождение и обществен живот. Той е виден български писател и общественик, политик, народен представител, председател на Върховния македоно-одрински комитет, автор е на религиозни творби, на стихове, на басни, на статии. Ето в какви групи е разделено неговото творчество в биографията му: стихосбирки, песни, басни, статии...
Най-известен, стигнал до нас, е Стоян Михайловски главно с басните си. Своята трайност, за да не кажа безсмъртие, те, както всички басни, дължат на непреходната си значимост и образност. Между тях има и такива, чийто автор може да бъде забравен, но те ще продължат да дават акъл на поколенията... Такива са например "Орел и охлюв", "Бухал и светулка", "Секира и търнокоп" и много други.
Но Михайловски е писал не само басни и сатири. На неговото изобретателно перо дължат съществуването си актуални за времето си статии като "Сатирични диалози в проза", "Източни легенди", "Книга за българския народ", "Книга за онеправданите", "От развала към провала" и други.
Интересно е рекламното изречение за басните и други творения на писателя-общественик: "Басните на Стоян Михайловски са подходящи за поука на малки и големи, на учени и прости, на вярващи и невярващи".
Много са изданията (вестници и списания) от онова време, в които Михайловски печата своите статии. Освен това той е извънреден преподавател по френски език в Юридическия и Историко-филологическия факултети, доцент по Всеобща история на литературата, действителен член на  Българските книжовни дружества и какъв ли още не.
А кога е написал повече от трийсетте си книги, не питайте!