Антиквар нареди в картички историята на Копривщица

Тази история на града легенда е събрана в 100-те страници на книгата албум "Поздрав от Копривщица" на издателство "НИК 1" ЕООД. Документите в него, част от пощенските картички и от снимките се публикуват за първи път.
Освен от книгата историята на един от най-българските градове може да бъде видяна и на изложбата в Каблешковата къща, открита по-рано това лято.
Както става ясно от краткия предговор към книгата, трогателният поздрав от миналото дължим на фотографския летописец на града Стоян Козинаров. Именно негово дело са снимките и издадените от тях картички от края на XIX век, та до средата на 40-те години. Той е имал и книжарница, в която ги е продавал.
Но този поздрав от историята, а и на познанието дължим и на техния духовен наследник Николай Върбанов, който е подредил албума и експозицията в Каблешковата къща. Освен това родолюбивият наш съвременник е придал и историческа значимост на албума с редица пояснения и документи. Няма никакво съмнение, че сбирката, която Николай Върбанов е подарил на града, ще се използва и от историци, и от литературоведи, и от просветни дейци, и от етнографи.
Само разделът "Общи изгледи" включва 15 картички и снимки на града и отделни негови махали през различните десетилетия - от 1899-а до 1940-те години. Тук е и първата известна пощенска картичка на Копривщица от 1899 г., а нейната история е истинска находка за любознателните. Съставителят разкрива в краткия текст, че картичката е от снимка, направена преди 1896 г. от Гаврил Туманеглов, който е работил в голямата копривщенска колония на египетския град Александрия. Той е заснел родния си град по време на едно от идванията си в отпуска. След 1903 г. от неговата снимка се издава луксозен вариант, който се превръща в предпочитана картичка за кореспонденция.
В разделите за Априлското въстание, за копривщенските му герои Тодор Каблешков и Георги Бенковски, за възрожденците Любен и Петко Каравелови и за поета Димчо Дебелянов може да се видят картички с честванията и възстановки на въстанието, с родните къщи на тези исторически личности през годините и превръщането им в музеи, както и преклонението на поколения българи пред тяхното дело.
В раздела "Паметниците" уникални са публикуваните за първи път две снимки от строежа на паметника костница през 20-те години с още дървените му скелета, официалното откриване на паметника и поклонението през 1928 г. на софийския митрополит Стефан пред мемориала на 55-те копрившенци, загинали в Балканската и Междусъюзническата война. Паметникът костница днес е една от забелeжителностите на града.
В албума може да се видят и картички на основното училище, на читалището и солидната двуетажна сграда на класическата гимназия, строена в края на XIX век (сега е кметството). Трогателни са редица картички и снимки от 20-те и 30-те години с ученици от града и от София, включително снимка на копривщенски първолачета от 1938 г. Умиление поражда и снимката от 1934 г. на ученици пред Кантарджийската къща с пояснението, че по инициатива на местния учител Славчо Кацаров "къщата се използва като лятна колония-летовище на софийското училище "В. Априлов". Такива лагери е имало из страната и летните детски лагери след 1944 г. са всъщност тяхно продължение.
Разделът "Гората" е не просто антикварно бижу, но и реликва за екологичната ни народопсихология, колкото и нелепо да звучи това при днешната хищна сеч на гори. Днес баирите над Копривщица са покрити с гори, но от картичките и снимките се вижда, че някога те са били голи. Албумът показва как е ставала промяна и на кого тя се дължи. Снимки със засаждането на фиданки, на местности и групови излети около града се редуват с факти за залесяването, започнало още през 1905 г.
Вече бе споменато, че "Поздрав от Копривщица" надхвърля чисто антикварното равнище и придобива историческа ценност. И тук перлата в короната несъмнено e "Свидетелството за народна признателност на ефрейтор Дрехаров, загинал 1916 г.". В албума може да се види и самият документ на Царство България, официално удостоверяващ признателността към героя. С търсаческия си нюх Николай Върбанов е стигнал и до първоизточника, където се обяснява защо копривщенецът Илия Дрехаров е получил това свидетелство. Този първоизточник е забравената вече книга "Слава на героите" на кап. Сарафов, издадена през 1938 г. По време на кратко примирие през 1913 г. Дрехаров попада в плен на турците, след като се заблудил на път към постовете на предната фронтова линия. На разпита обаче при командващия паша той не само не хленчил и не искал милост, а гордо отговарял колко пъти влизал в атака и колко турски войници намушкал с щика си. "Удивен от куража на войника, пашата заповядал да го нахранят добре, изпроводили го до неутралната зона и го пуснали", гласи публикуваният разказ на капитана.
"Поздравът" съдържа и много рядка пощенска картичка от 1922 г. на гарата във Велико Търново, на която са заснети висши представители на Конституционния блок, пристигнали в града за събор на партията. Два месеца по-късно всички те са арестувани като виновници за Първата национална катастрофа. Разбира се, с историческа значимост са картичките и документите за развитието на музейното дело в града, пренасянето на костите на Димчо Дебелянов в родния му град през 1931 г., изобразените благодетели и първенци на Копривщица, както и на Найден Геров.
Николай Върбанов споделя, че е събирал колекцията най-малко десетина години. Човек може да си помисли, че е копривщенец заради отдадеността си на делото. Той обаче е родом от ломските села, макар последните години да живее в Копривщица. Но заради атмосферата на този град-предание човек няма как да не се почувства копривщенец.
Освен това колекцията е събирана не в самата Копривщица. В крайна сметка навремето картичките са били изпращани оттам до други градове от страната, че и до Чехия, Германия, Франция. Негови колеги антиквари или просто приятели, знаейки за страстта му, са му изпращали намерените находки. Самият той е трябвало да пътува до Търново, Пловдив, Враца, Бургас, за да вземе поредната находка, случвало му се е да изкупува картички скъпо, заради ценните марки върху тях.
Така по-голямата част от копривщенските картички, пътували из страната, че и по света, накрая пак са се върнали в града - всъщност в един от храмовете на националната ни памет.
От нея искат да ни лишат всякакви там глобалисти и либерали на Запад и у нас, които драпат да преиначават историята. Ама ето че не се получава - не го позволяват дори едни пощенски картички.


Първата пощенска картичка на Копривщица


Строежът на паметника костница


Свидетелството за народна признателност


Основното училище, което носи името на копривщенския благодетел Палавеев