Антибългарщината на американската позиция

Изглежда, че Вашингтон работи за антиамериканските настроения у нас. САЩ са на път да направят американофоби голяма част от десницата, родолюбивите еврофили и дори онези, които не се имат за русофили. При положение, че две трети от българското население питаят симпатии и положително отношение към Русия, полето на американското влияние е малко, но дори и него Вашингтон не знае как да опази заради хегемонистичните си мераци.

Такива изводи навява позицията на САЩ по спора ни със Северна Македония, изразена миналата седмица от помощник-държавния секретар по европейските и евразийските въпроси Филип Рийкър в негово писмо до македонския премиер Зоран Заев. Становището бе огласено след - може да се каже - историческото интервю на Заев за БГНЕС. В него той изрече тежки истини и отвори очите на сънародниците си за многото лъжи, с които ги е умопомрачавала антибългарската политика след 1945 г. И обяви, че иска да изкорени враждата сред част от македонците към страната ни и двете съседни държави да изградят приятелски и добросъседски отношения, без които еврокандидатурата на РС Македония няма как да мине. 

И понеже Рийкър изразява подкрепа на САЩ за усилията на Заев, излиза, че е в интерес и на страната ни. Само че това е измамно, нещата стоят точно обратно. В американската позиция има два момента, които са ясно антибългарски. Ако умеем да четем между редовете, Вашингтон е разочарован, че София е против старта на преговорите ЕС-Северна Македония. Образно, Америка показа жълт картон на страната ни. Разочарован е Вашингтон и от факта, че ЕС не ни е пречупил да се откажем от истината и паметта си, за да пуснем РС Македония. Не ни е пречупил да приемем нов Ньой, този път на история и памет. 

Вторият антибългарски момент е изразената от САЩ подкрепа да се придвижи македонската кандидатура чрез междуправителствена конференция по време на германското председателство на ЕС, което свършва в края на декември. Във Вашингтон явно са бързали заради предстоящата смяна на караула в Белия дом. Последните съобщения от Брюксел гласят, че преговорната рамка със Скопие няма да бъде приета на предстоящия Европейски съвет, което е постижение за нас, макар и временно. Но това не отменя извода, че САЩ са готови да решат един геополитически проблем за наша сметка. А и най-вероятно ще продължат да го правят и при президента Байдън. 

Заев наистина предизвика катарзис с интервюто си, но България ще вдигне бариерата, ако този катарзис изкристализира в международноправен документ, с който Скопие се задължава да изпълнява справедливите ни искания. Ако Америка искаше да бъде "върховният магистрат", трябваше да изрази подкрепа и за нашата кауза, заедно с поддръжката за Заев. Или да го подкрепи, но срещу ВМРО-ДПМНЕ и онази част от македонското общество, които са обявили война на премиера си, задето им е казал истината и иска добросъседство.