Ангели от трета възраст

Покрай ерозията в душите и делата на човечеството и конкретно в Отечеството ни остава да се хващаме не за палците, а за знаците. Сигналите, които все още има, че и у нас живеят повече светли личности, отколкото си мислим. Онзи ден по една от телевизиите презентираха новата книга на Джони, Джеки и Чарли – А дано, ама надали / Надали, ама а дано. Та с откъс наум от нея се събудих вчера. Авторите, простете, цитирам ви, но с перифрази по памет - преди промените мечтаехме за рай, след тях попаднахме в него, но видяхме, че ангелите вътре всъщност са бившите ни дяволи. Излиза, че населяващите нашия настоящ рай са по-блажени от пазителите. А стига бе, това вече ще ни дойде в повече. Да видим останаха ли ни ангели тук, на Земята. Демоните ги знаем и насън да ни бутнат. Пиша всичко това, за да покажа, че като българи все още предаваме добри хора на този рай. Затова не бива да се прехласваме излишно в хвалебствия по чуждото. Ето какво имам да ви кажа.
Англичанинът Тери Хендерсън е на 76 години и е уредник на футболния клуб Халън от Бристол. Човекът отказва да се даде на възрастта и с бастун в ръка продължава да работи по 12 часа на седмица за любимия отбор. Халън обаче е пред фалит (познато ви е, нали), което накара Тери, който след кончината на съпругата си се преместил да живее до стадиона, да дари спестяванията си на клуба. „Преди време загубих жена си - първото най-ценно нещо в живота ми. Няма да позволя да загубя и второто – ФК Халън”, затрогва достопочтеният мистър Хендерсън. Хвала ти, дядо Тери. Тук коментарът е излишен.
Само че сега ще ви разкажа за българския Тери Хендерсън – Александър Манов. Уредник на ЦСКА София. И той вдовец. На 86 години. Бат’Сашо не седмично, а ежедневно е по 12 часа на стадион „Българска армия” и не се уморява да дарява знания и зарежда с живот посетителите на музея на клуба. Работи за без пари, защото заплата не помни откога не е взимал. Но е там. Даже и книги пише още. Хрумва ми, че можем да ги срещнем с този мистър Хендерсън от Англия. Общото между двамата ангели от третата възраст е, че са поданици. На футбола. Или пък той е поданик на тях. И двете са верни. Но съм сигурен, че нашият ангел има на какво да научи колегата британец - най-малкото е 10 години по-голям, а и ЦСКА не е ФК Халън. Поне досега така беше. Друг е въпросът, че заради настоящите дяволи в "обществото" ни Бате Сашо Манов може да няма къде да отиде на работа още другата седмица. Познавам го достатъчно добре и знам, че няма да се предаде на болката, че музеят ще седи тъмен и заключен, а славата на стотици българи ще събира паяжини във витрините му. Поне има книги от него, та ЦСКА да живее и след предизвестената си смърт. В тях той не е описал хрониката, водеща към опело, а именно славата, довела до безсмъртието на този отбор.
Аналогията Манов/Хендерсън и съдбите на загиващите им клубове-работодатели е тъжна, трагична. Тя обаче отразява една действителност, част от която никой никъде не иска да бъде. Това наш’то отдавна не е съвремие, а безвремие. Май навсякъде по света стана така. Все повече и повече умира любовта на хората, което бавно убива страстта им. За живот в името на някакъв идеал, вместо такъв, поставен на личен пиедестал. Но ерозията, с която започнах, е вътре в душите заради Системата. Тя ни овълчи до степен сега да сме заобиколени от глутници, съставени от единаци.
Сто на сто има останали още много като дядо Тери и Бате Сашо. Знайни и незнайни пазители. Всеки в своята област. Които на преклонна възраст дават отпор на демоничното заради каноните на едничката си любов. Само тя им е останала, но те не си я дават. Не - няма да го направят нито тук, нито там, където ще отидат един ден. Но нека е ясно - в техния рай няма да има ангели, които са бивши дяволи. Господ няма да го допусне. Не и там. Винаги ще има ЦСКА. Винаги ще има ФК Халън. Заради Манов/Хендерсън. И всички други, които правят отборите си от всякакъв вид спорт непреходна величина. Дано са повече, отколкото предполагаме...