Анфасът на профила

След неколкомесечно търсене на "типаж", противоположен на Бойко Борисов, намеци за непартийна кандидатура, която "да създава мостове към по-широки кръгове", и съвети да не се бърза, защото ако се обяви през октомври, кандидатурата може да се окаже "неадекватна на ситуацията през юли", БСП най-сетне определи... "профила" на своя кандидат-президент.
Имена няма, вероятно защото макар и неизречен, ключовият критерий "кандидатурата да пасва на конюнктурата" продължава да е в сила. Затова пък "типажът" бе уплътнен с характеристики като "изразител на отхвърляне" и "олицетворение на загубата" (на ГЕРБ)!
Обсъждането, казват, преминало при твърде слаб интерес. Както впрочем всички подобни обсъждания на критерии и профили преди всички предишни избори. Определено не това е причината обаче, поради която понякога се оказва, че сме си "избрали" "профили", от чиито лица се чудим как да избягаме преди следващия вот. А защото всички знаят, или поне усещат, че тези обсъждания нямат никакво практическо значение. Че докато наивните спрягат банални изречения, "посветените" редят задкулисни пъзели.
Затова не пленумът трябва да чертае профили и платформи, а обратно - всеки, който има самочувствието и потенциала да се кандидатира за президент с подкрепата на БСП, да излезе пред нея с лицето си (не с профил), с политическата си биография, със своя платформа, с всичките си идеи, таланти, визии и проекти за България. А националното ръководство да организира съответното вътрешнопартийно състезание и условия за демократичен избор. Не го ли правят така американците, французите...
И нима БСП няма лица, доказали умения, почтеност, вярност към идеите и устойчивост пред съблазните на властта? Та се налага да крои "профили", съобразени със сезонната мода, и да разпростира мечтите си до това да катурне един палячо от власт. БСП има достойни, уважавани и обичани от "по-широки кръгове" личности. Колкото и някои да се стараят да не ги забелязват или да се правят на глухи, щом други ги назоват. 
Съдържателна вътрешнопартийна кампания и публични дебати за определяне на левия кандидат-президент отдавна трябваше да са започнали. Това, което се случва в момента, е симулация на предизборна работа, прах в очите на верните симпатизанти, опити за манипулиране на предпочитанията им и целево протакане на решението, което в условия на недостиг от време вероятно ще бъде "спуснато" по един отработен начин.
Затова нека социалистите не лапат мухите, а да си преговорят уставните възможности и да започнат да предлагат личностите, на които вярват, от чиито лица не се срамуват и за които няма да им се наложи да гласуват "с отвращение".
Не е нужно да се подсказва на избирателя критерий, по който да избира. Моралът, характерът, социалната чувствителност, проверената в политически битки принципност не са трудно различими и тъкмо те ще бъдат решаващи при гласуването.
В края на краищата лице, а не "профил", ще спечели президентската надпревара.