Андрешковци

Литературният призрак на Андрешко винаги смущава съня на новия български политик. Цялата политика на прехода може да бъде описана с постоянното възмущение на определени хора от "андрешковщината" на народа. 
"Това е недопустимо и това е комунистическо. Взимаш от този, който има, и даваш на Андрешко, който не се е осигурил, който е избягал", вписа се вчера в хора на литературните заклеймители Иван Костов. По-късно премиерът Борисов повтори думите му: "Ами тези "андрешковци" откъде да получат пенсии?". В интерес на истината той поне се опита да иронизира Костов. Неуспешно обаче.
В погледа на българския политик целият народ се състои от нагли хитреци, които гледат само как да откраднат нещо. Някаква банда от "андрешковци", които искат да живеят охолно на гърба на другите. Половината народ е от такива търтеи, но коя ли е другата половина? Вероятно тази, към която принадлежи шефът на СОС Андрей Иванов - за три години да си купи имоти за 10 млн. лв.
Границата в това "държавническо" мислене е ясно очертана - народът се състои от андрешковци и можещи. А можещите очевидно не си знаят парите и адски мразят да плащат за някой друг.
Андрешко е един от най-положителните образи в творчеството на Елин Пелин. Авторът не само обича този свой герой, той го натоварва с важно послание. Важно е хората да са солидарни срещу безчовечната власт, която става все по-богати на гърба на хората. Заради това Андрешко зарязва бирника в блатото.
Сега обаче времената са станали много по-перверзни. На власт отново са дошли бирниците и започна сатанизация на "андрешковците". Можещите/богатите са се озлобили докрай. Вероятно споменът за блатото, в което са били изоставени, винаги ще им държи влажно...