Анастас Анастасов - един роден оперен артист

Огнян Стамболиев

Трудна беше съдбата на този тъй надарен, на този роден оперен артист. Той израсна като творец, повече тласкан и насърчаван, отколкото системно обучаван, преодолял с поразително упорство стръмнините по своя житейски и сценичен път.
Биографията на заслужилия артист Анастас Анастасов, който ни напусна на 31 януари и чиято 85-годишнина щяхме да празнуваме през месец май, може да се разкаже с няколко изречения. Роден е през 1927 г. в бедно работническо семейство в град Горна Оряховица. Шестнайсетгодишен е вече фабричен работник и член на РМС. Учи в градската гимназия, където е открит за самодейността от диригента Иван Пеев и режисьора Хитьо Попов, възложили му роля в оперетата на Кац "Взаимна любов". Като войник Анастас ще получи първа награда на войсковите национални прегледи за солово пеене и това ще предопредели съдбата му.
И така: като ярко проявено дарование Анастас Анастасов е изпратен в Музикалната академия при именития тенор Петър Райчев. При него Анастас учи до трети курс, когато се явява на конкурс за солист в Русенската народна опера. Спечелва го и е приет. Дебютира като Алфио от "Селска чест" на Пиетро Маскани. В тази неголяма, но ефектна и бравурна партия той ще покаже онова, което носи у себе си: звучен и пробивен лирико-драматичен баритон, недостатъчно школуван и облагороден, но със свой характер и цвят, вродено умение да прониква в драматургията на музиката, сценична осанка и преди всичко - темперамент. Но утвърждаването му в силната трупа на Русенската опера, в която доминират великолепните баритонови гласове на Кирил Кръстев и Михаил Петров, ще дойде по-късно - през 1962 г. на Националния преглед в София. Алексей Мересиев в "Повест за истинския човек" на Сергей Прокофиев е първият звезден миг на младия артист. Тук той изненадва всички както със зрялата си, "неоперна", а по-скоро театрална, бих казал, дори филмова игра, така и с психологически изразителната си певческа интерпретация. Спектакълът (режисьор е ученикът на Покровски Стефан Трифонов) и протагонистът са истинската сензация на прегледа. Голямата критика напълно справедливо ги определя като "еталони" и "жалони по пътя", като "утрешния ден на българската опера".
Повече от 50 са ролите му. След Мересиев - Павел Власов в "Майка" на Тихон Хренников, Маркиз Поза от "Дон Карлос" на Верди, Шонар в "Бохеми" на Пучини, Камен в "Мост" на Александър Райчев, Пинг в "Турандот" на Пучини, Енрико в "Лучия ди Ламермур" на Доницети, Граф Алмавива в "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, Осман в "Луд Гидия" от Парашкев Хаджиев, Елецки в "Дама Пика" на Чайковски, Жрецът Абимелех в "Самсон и Далила" от Камий Сен-Санс, Скарпия в "Тоска" на Пучини, Ескамилио в "Кармен" от Бизе, Жерар" в "Андре Шение" от Джордано, Робинзон в "Тайният брак" на Чимароза, Борис Годунов от Мусоргски, Княз Игор на Бородин, Флут във "Веселите уиндзорки" от Ото Николай, Ренато в "Бал с маски" и Амонасро в "Аида" на Верди. Наистина впечатляващ списък! Роли от различни автори и национални школи, драматични, комедийни, съвременни, класически. Атастас е роден артист и затова не може да откаже роля, да се лиши от нова задача, всеки път да се превъплъти в нещо ново и различно, дори и да не е особено подходящо за гласа му.
Много бяха ролите му, много и постиженията. Не беше съвършен, безупречен вокалист като Кирил Кръстев или музикант като Иван Консулов например, но беше твърде ярък и експресивен на сцената и с това изкупваше вокалните с несъвършенства. Беше доста упорит и работоспособен.
С три от превъплъщенията си Анастас ще остане не само в историята на Русенската опера, но и в българския музикален театър през най-хубавите му години след войната - 60-те и 70-те. Това са Холандеца в "Летящият холандец" на Вагнер (1969),  Яго в "Отело" на Верди (1967) и Макбет в едноименната опера на Верди (1975).
В първата и много силна постановка на операта на Вагнер у нас (след столичната) на Димитър Узунов и Ромео Райчев, Анастас ме порази в главната роля. При една пределна външна статика, той постигна такава вътрешна динамика на образа, че имах усещането, че гледам кино, а не опера, и то у нас. Беше наистина недостижим в големия начален монолог, изграден строго, лаконично, с непрекъснато нарастващ драматизъм. Затова не се учудих, че неговата млада партньорка Мария Венцеславова (Сента) се влюби и в живота в него и малко след премиерата се появи творческата и семейна двойка Венцеславова-Анастасов, от чийто съюз се родиха двамата талантливи певци - световноизвестният, наречен от някои "новия Гяуров", бас Орлин Анастасов и баритонът Венцеслав Анастасов.
А за Яго от "Отело" проф. Жан Рънзеску възкликна: "В досегашната си продължителна режисьорска практика в Румъния и Европа не бях срещал толкова истински и пълнокръвен изпълнител на Яго, какъвто е Анастас Анастасов!"
Третата му коронна роля - Макбет от едноименната опера на Верди (реж. Константин Димчев, дир. Веселин Байчев, худ. Цанко Войнов - Мартенските дни, 1974) бе венецът на голямото му сценично дело в Русе. В дует със съпругата си,  прекрасната драматичка Мария Венцеславова (Лейди Макбет), Анастас бе изумително въздействащ, като истински Шекспиров актьор. Тук бих искал да отделя и българските роли на артиста. По-голямата част от тях са от незабравимото творчество на Парашкев Хаджиев, най-големия ни оперен автор. Анастас бе сред любимите, предпочитани от проф. Хаджиев изпълнители.
Радвам се, че като драматург на Русенската опера през 70-те години поръчах на големия наш композитор да напише опера по драмата на Камен Зидаров "Иван Шишман". Той веднага прие, след като вече бяхме търсили и други сюжети. Но промени заглавието и измести центъра от Шишман към Мария Десислава. Искаше отначало ролята на Шишман да изпълни Стефан Димитров, но успях да го убедя, че Анастас, макар и с по-скромен и не толкова тембрист глас, е по-подходящият и той прие предложението ми. Получи се много силен спектакъл, после операта тръгна по другите български сцени. За Анастас Хаджиев написа специално ролята на Симеон в "Лето 893", повери му и Осман бей в двете русенски премиери на "Луд Гидия".
Всъщност Анастас участва в почти всички Хаджиеви опери, а също и в почти всички български заглавия от репертоара на Русе - в опери на Красимир Кюркчийски, Александър Райчев, Александър Йосифов, Найден Геров, Любомир Пипков, Панчо Владигеров. Сред тези негови образи бих отделил още три - Савата от "Тревога" на Александър Райчев, Непознатият от "Юла" на Кюркчийски и особено Найден от шедьовъра на Хаджиев "Майстори". В тях той потърси психологическата достоверност, запомнящия се акцент и отново ярката експресивност - този основен компонент в неговото забележително изпълнителско изкуство. Днес неговото дело продължават двамата му талантливи синове - световноизвестният бас Орлин Анастасов и вече утвърденият у нас, а и в чужбина баритон Венцеслав Анастасов.