Ами, слугинаж сме си

През 1965 г. в софийските кина се прожектираше филмът на съветския режисьор Михаил Ром, създаден по архивни снимки и трофейни ленти от немската кинохроника. В паметта ми се е запечатал един епизод, показващ как Хитлер прави първа копка на някакъв обект. Акцентът обаче беше не върху свещенодействието на фюрера. Коментаторът, самият Ром, връщаше и повтаряше на забавен ход кадрите с

реакциите на "щастливците"

напиращи зад гърба му. Особено на един, който надзърташе ту откъм лявото рамо на Хитлер, ту откъм дясното, с изражение на благоговение, на неземно щастие, че е така близо до Него, че само да протегне ръка и би могъл да Го докосне.
Защо ли се сетих за тези кадри? Всъщност знам защо.
Следя редовно френския, британския и американския печат, гледам и СиЕнЕн и Евронюз. Тези световни медии осведомяват примерно за изявленията на президента Обама за нови акценти на близкоизточната политика на САЩ, или за решението на канцлера Меркел за поетапно закриване на немските АЕЦ. Нямам спомен да е показано или описано рязане на лента от Обама, или първа копка, направена от Меркел, лискане на менчета с вода от Саркози. Може и да са рязали ленти, правили първи копки и лискали менчета, но е немислимо такива протоколни действия да стават обект на аудиовизуална или вестникарска информация. А информационните бюлетини на нашите телевизии задължително започват с поредното, понякога групово, с участието на няколко министри, рязане на ленти,

първи копки се мъдрят на първите страници

на вестниците. И ако по някаква незнайна случайност някоя телевизия пропусне такова "грандиозно" събитие, следва строго мъмрене и наказание "на колене в ъгъла до стената". Такова издърпване на ушите сполетя тези дни БТВ, която беше пропуснала едно рязане на лента. В същото, струва ми се, предаване премиерът, освен че подръпна ухо за пропуска, направи и забележка на водещите, че не четат достатъчно задълбочено неговите изявления. Не забелязах БТВ да възнегодува срещу тази очевадна намеса в програмната й политика - някой отвън, пък бил той и премиер, да определя какво трябва да присъства в програмата и какво не и върху какво да съсредоточават вниманието си водещите. А ако е възнегодувала, то е било като фелдфебела от "Черния обелиск" на Ремарк, който в знак на възмущение срещу несправедливостите на началството,

гневно свивал палеца си в ботуша

Мине не мине време, и френският печат припомня не просто със сарказъм, а с възмущение едно избухване на Саркози, при което той нагруби човек от тълпата. Тази невъздържаност се смята за един от най-големите политически гафове на френския президент в общуването му с редовите граждани. Преди дни при поредна "среща с народа" Бойко Борисов буквално изкрещя на някаква журналистка да се маха - позволила си беше да го попита нещо във връзка с пенсиите, вместо да му се радва как свойски е гушнал за снимка две девойки от присъстващите на поредно рязане на лента.
Гневното "Махай се!" се излъчи по БТВ, но беше старателно отрязано половин час по-късно в новините на обществената!!! БНТ.
С риск да ни обвинят, че се опитваме да вбием клин между премиера и неговия вице, ще изразим мнение, че понякога Цветанов превъзхожда шефа си в менторството кое заслужава вниманието на обществото и медиите и кое не. Така по повод скандала около новата шефка на ВСС Владимира Янева и факта за нейната семейна близост с вътрешния министър, Цв.Цв. заяви буквално: "Ако Владимира Янева беше позната на Алексей Петров или на Пешо Сумиста нямаше да има такива атаки срещу нея". Щеше да бъде само комично, ако беше излязло

от устата на махленска сплетница

Очевидно на Цветанов и през ум не му минава, че сам се поставя на една плоскост, приравнява критериите за морал и отговорност към собствената си високопоставена персона и лица, които по неговите думи са "от другата страна на барикадата". Онези "от другата страна" спадат към тъмната част на обществото и задачата на правоохранителните органи, в това число и на ведомството с шеф Цветанов, е да докажат и изкарат на светло прегрешенията и престъпленията им и те да си изтърпят наказанието. Политиците  по презумпция са в светлата част на обществото, за тях е задължителна пълната прозрачност - на дела, на имотно състояние и начините на придобиването им, на контакти и обвързаности. Впрочем с обещание за такава пълна прозрачност ГЕРБ дойде на власт.
В истински демократичните страни всеки опит да се дават указания на медиите от страна на властимащите би бил посрещнат не просто с удивление, а с негодувание. Затова такива опити не се и правят. Да не говорим за

озъбвания от рода на "Махай се!"

или "На тебе няма да ти отговарям". Цялата преса, всички медии, правозащитните и професионалните организации, цялата журналистическа гилдия като един биха скочили против подобно посегателство срещу свободата на словото и мисълта, в защита на професионалната независимост. Ние чакаме да ни отстрелват поединично, както вече беше написано в ДУМА. Съюзът на българските журналисти се държи сякаш единствената му работа е да събира членски внос.
Следователно сме си заслужили обвиненията за слугинаж.