Американските корпорации атакуват ЕС през два договора

Пламен Милев,
д-р по икономика

Вече две години текат преговорите по споразумението за Трансатлантическа търговия, инвестиции и партньорство (ТТИП) между ЕС и САЩ. Тихомълком беше финализиран и текстът на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) или CETA между ЕС и Канада. В този си вид ВИТС или СЕТА е "заден вход" за налагането на исканията на американските корпорации в случай, че ТТИП бъде отхвърлено.   Възползвайки се от споразуменията в рамките на НАФТА, американският бизнес, оперирайки през Канада, ще получи почти същите възможности за натиск върху европейските страни и икономики.
САЩ и ЕС заедно създават около 60% от световния БВП. По данни за 2015 г. Европа е изнесла за САЩ стоки за 288 млрд. евро, услуги за 159 млрд. евро и е инвестирала 1,7 млрд. евро в икономиката на САЩ. От своя страна Съединените щати са изнесли за Европа стоки за 196 млрд. евро, услуги за 146 млрд. евро и са инвестирали в Европа 1,5 млрд. евро. Бъдещата зона за свободна търговия би представлявала най-крупният регионален съюз от подобен род в историята. И ако трябва да приемем за напълно резонно обвързването на пазарите на стоки и услуги, то остава въпросът кой ще определя правилата на играта?

Какво предлагат

презокеанските партньори като "по-благоприятен климат за развитие на търговията и инвестициите". Точка 14 от втора глава на проекта на документа забранява на правителствата на страните-участници в споразумението "пряко или косвено да национализират, експроприират" производството. Раздел 6 на глава V ограничава законите, които правителствата могат да приемат по отношение регулирането на застрахователния и банковия сектор. Това ще рече, че закон, който не се вписва в правилата на ТТИП, ще се счита за неприемлив.
В случай на възникване на спорове между Транснационалните компании и държавите се предлага особена система на решаване на търговски спорове, известна като ISDS (вид международен арбитраж), където компаниите ще могат да завеждат искове против държавите за "нарушаване на своите права" и пропуснати ползи. Тази система не гарантира в достатъчна степен защитата на обществения интерес и не предвижда ясни процедури за обжалване на решенията, каквито гарантира системата на решаване на подобни спорове в националните съдилища и Съда на ЕС. ISDS-процедури се прилагат от

наднационални трибунали

като Международния център за уреждане на инвестиционни спорове при Световната банка (ICSID), Лондонския съд за международен арбитраж, Международната търговска камара, УНСИТРАЛ, Хонгконгския център за международен арбитраж и др.
Преди две години, когато се появиха първите съобщения за подготовката на ТТИП, професорът по международно право в университета в Хелзинки Марти Коскениеми заяви, че планираната в рамките на договора схема за защита на чуждестранните инвеститори поставя под сериозна заплаха суверенитета на държавите, подписали споразумението, давайки на тесен кръг от експерти-юристи, седящи в международните арбитражни съдилища, безпрецедентна власт да интерпретират и анулират законодателните актове на държавите, подписали споразумението.
По същество това би било пълно предаване на националните интереси на европейските участници в ТТИП в полза на транснационалните американски корпорации. Националните правни системи не биха могли ефективно да контролират транснационалната конкуренция и преди всичко корпоративните сливания в две или повече страни. Правовата система, на която и да било отделна държава не би била в състояние сама да предотврати произхождащата от чужда територия недобросъвестна конкуренция. В същото време поддържането на "своите" експортно ориентирани картели винаги е било и ще бъде сред главните политически

интереси на САЩ

Тук следва да отбележим и изявлението на президента Обама, че Америка е длъжна да определя правилата в международната търговия.
Друг спорен момент е отношението на Транснационалните корпорации, базирани в САЩ, към наемния труд. Основна цел на преговарящите е да бъдат синхронизирани стандартите и регулациите във всички области на обществения живот. Тук опасността да се приемат по-ниските американски стандарти в областта на трудовото законодателство е огромна. Накратко различията са следните:
- В САЩ работодателите не са задължени да подписват трудов договор със служителите;
- Работниците могат да бъдат освобождавани по всяко време без посочване на причина;
- Не съществуват ограничения на работното време;
- САЩ не са подписали златните трудови стандарти на Международната организация на труда, припознати и ратифицирани от всички европейски държави.
В нашата страна най-честите нарушения на трудовото законодателство от страна на чуждестранните инвеститори са по посока на болничните и майчинството. Имаме нужда от силен контрол за спазване на трудовото законодателство, не от финален отказ от такова.
Доклад на Института за модерна политика илюстрира опасностите, които носи въвеждането на ISDS чрез конкретни

примери от практиката

по неговото прилагане.
* Корпорациите срещу повишаване на минималната работна заплата:
Veolia срещу Египет: Делото е заведено през 2012 г. по реда на ISDS, предвиден в двустранно търговско споразумение Франция-Египет. Френската корпорация Veolia, която има концесия за сметосъбиране в град Александрия, претендира за обезщетение от 82 млн. евро. Причината - отказ на местните власти да променят концесионния договор според исканията на корпорацията с цел повишаване на цените на услугата поради твърдяно от нея повишаване на разходите, предизвикано отчасти от вдигането на минималната работна заплата в страната и масови кражби на контейнери за смет.
* Корпорациите подчиняват държавите в областта на опазването на околната среда (фракинг, токсични производства и златодобив).
Делата Vattenfall срещу Германия: Шведската корпорация Vattenfall завежда две дела по процедурата за ISDS, предвидена в Европейската енергийна харта. Първото е от 2009 г. за обезщетение в размер на 1,4 млрд.евро и лихви заради наложени екологични ограничения и изисквания към притежавана от нея ТЕЦ. Второто дело е от 2012 г., когато като последица от катастрофата с ядрената централа във Фукушима, германските власти променят политиката си в областта на ядрената енергетика и предвиждат затваряне на АЕЦ. Vattenfall завежда

иск за 4,7 млрд.евро

за пропуснати печалби от затварянето на две АЕЦ, притежавани от корпорацията.
Lone Pine срещу Канада: Делото е заведено през 2012 г. от регистрираната в САЩ Lone Pine по реда на ISDS, предвиден в NAFTA. Търси се обезщетение в размер от 250 млн.щ.д. плюс лихви поради въведен след силен обществен натиск през 2011 г. от правителството на провинция Квебек мораториум върху добива на шистов газ и петрол чрез фракинг.
Ethyl срещу Канада: Делото е заведено от американската корпорация Ethyl срещу Канада по реда на ISDS, предвиден в глава 11 на NAFTA. Претендира обезщетение от 201 млн.щ.д. заради приет от канадския парламент закон, с който се забранява вноса и транспортирането на токсична петролна добавка. В крайна сметка се стига до споразумение, по силата на което Канада изплаща 13 млн.щ.д. на Ethyl и отменя законовата забрана.
* Корпорациите подчиняват държавите в областта на ютилити услугите (ВиК, електроснабдяване и др.).
 "Азурикс Корп." срещу Аржентина (дело номер ARB/01/12.25) е друг христоматиен пример за доминацията, която подобни арбитражи могат да доведат срещу национални държави. "Азурикс Корп." е американска компания, която успява да концесионира 2/3 от ВиК мрежата в Буенос Айрес за 30-годишен период. Скоро след това обаче аржентинските власти откриват голяма концентрация на

водорасли в питейната вода

Започва съдебен конфликт между "Азурикс" и аржентинската държава. В крайна сметка резултатът е, че американската компания прекъсва концесията си, завежда арбитражно дело на Аржентина и ICSID присъжда на "Азурикс" обезщетение от 165 млн. долара.
* Корпорациите препятстват санкции срещу техни нарушения на договорни задължения спрямо държавата и потребителите.
 Occidental Petroleum Corporation срещу Еквадор: Американската петролна корпорация осъди през 2012 г. по реда на ISDS, предвиден в двустранно споразумение за защита на инвестициите, Еквадор за безпрецедентната сума от 1,7 млрд. долара - най-голямото обезщетение досега, присъждано от трибунал на ICSID. Причината - правителството на Екавдор разваля договора си с корпорацията на основание нейно грубо нарушение на договорни задължения.
ЕVN срещу България: Делото е заведено по ISDS механизма от ЕРП-компанията EVN срещу България през 2013 г., след като българският енергиен регулатор заплаши с отнемане на лиценза й поради констатирани повече от

400 съществени нарушения

на правата на потребителите. Видно от регистъра на делата пред Международния център за решаване на инвестиционни спорове при Световната банка (ICSID), това дело се гледа при закрити врата, т.е. непублично и непрозрачно.
На практика Транснационалните корпорации вече контролират 50% от световната търговия и 67% от външната търговия. В множество случаи те определят динамиката, структурата и нивото на конкурентоспособност на световния пазар на стоки и услуги, международното движение на капитали, както и обмена на технологии. Стоте най-големи транснационални компании притежават около половината от всички задгранични активи.
Ратификацията на ТТИП означава преход на властта от национално-политическите институции към транснационалните корпорации.