Американската къртица

*Леонид Радзиховски

В големите страни темите на външната политика интересуват обществото - но обикновено далеч по-малко, отколкото вътрешната политика, икономическата, социалната, своите проблеми все пак са по-важни.
В Русия за външна политика хората говорят повече, отколкото за вътрешна. Очевидно до голяма степен това е свързано с факта, че във "вътрешната" сюжетите вече са играни - на избори, в парламента и т.н. А във външната политика има остра интрига.
В самата външна политика обществото го интересуват две главни теми - ролята на САЩ и геополитиката. Те са тясно свързани, но все пак да се опитаме да разгледаме първата.
Антиамериканизмът беше стълб в съветската политика и пропаганда от 1945 година, но това изобщо не е наше изобретение. Той е глобален, както и влиянието на Съединените щати.
Най-различни страни, тяхното общество, се дразнят и плашат от постоянната ЕКСПАНЗИЯ на САЩ, от Pax Americana. Действието поражда противодействие.
Самите САЩ и американофилите (разбира се, тях ги има във всички страни) казват, че няма никаква "експанзия на САЩ", съществува просто Общосветовен Прогрес, чийто носител през последните 80 години наистина поради редица причини стана Америка. Тя работи като "къртица на Историята", копае и разтърсва Света "не от лична изгода", а само по волята на изпратилото я Време. Каквото изисква прогресът - това правят Съединените щати. И битката "срещу САЩ" - това всъщност е архаичен страх пред всичко ново, непознато.
Противниците на САЩ обикновено казват, че те не са против Прогреса, а против това, че "американската къртица" копае под техните страни, че САЩ представят своите държавни интереси като същия този "Общ Прогрес", за да взимат от Света своя "прогресивен данък".
Всичко това ясно се вижда в отношението към различните страни на Прогреса.
САЩ са явен двигател на световната наука, технологиите, медицината. Като правило, във всички страни в света хората като нещо "от само себе си разбиращо се" ползват тези плодове и не ги причисляват към Американското дърво.
Противодействие предизвика другата експанзия на САЩ - финансовата, културната, накрая "износът на демокрация". И въпреки че това обикновено се прави мирно, с помощта на "мека сила", далеч по-силно се запомнят случаите на пряка намеса (Иран, Афганистан, Либия).
Някои обвинения срещу Съединените щати изглеждат правдоподобно (да си Световен финансов център очевидно е изгодно - наистина, нито на хората, нито на държавите не налагат долара със сила), други не (например САЩ не са присвоявали петролни находища в Ирак и Либия - те са собственост на правителствата в тези страни).
Разбира се, антиамериканизмът е много различен - в различните страни, по различно време. При нас той винаги е бил силен, а през последните години израсна и качествено. (Между другото, отношението към конкретни американци при това обикновено е напълно доброжелателно.)
Днес манихейската представа за САЩ като за екзистенциален враг на Русия, чиято основна цел е да "ни отслаби и подчини", се превърна в аксиома. САЩ са Център на Тежестта на Злото, на гравитационното поле, в което се въртят всички събития, хора, действия.
Носещата ос на глобуса е отношението към Съединените щати. Доста екзотични фигури предизвикват ако не симпатия, то някакво съчувствие, заради действията си "срещу САЩ". Например по-голямата част от нашето общество с определено разбиране гледа на ислямските радикали (разбира се, когато те са далеч от нас!) и напълно приятелски на партията на Марин льо Пен. Наистина, и едните и другите (съвсем по различен начин, разбира се!) са "против САЩ". Ако ги оценяваме само от гледна точка на отношението към САЩ, можем да открием между тях нещо общо - "врагът на моя враг". Всъщност обаче Националният фронт и ислямистите са смъртни, непримирими врагове. Така е и в по-общия случай - никакъв "антиамерикански фронт" в Света няма и не може да има, прекалено различни са интересите на различните конкуренти на САЩ, но след като доминират "мисли за Америка", неволно постоянно се иска такъв пъзъл "да се подреди".
Това е само един пример как при описването в "едномерни антиамерикански координати" се изкривява заобикалящият ни многомерен Свят, където не всички "несъюзници" на САЩ са техни "противници" (Индия, Китай).
Да, декларирайки през цялото време "многополярност", нашето общество реално възприема Света именно като едно-, по-точно биполярен: САЩ със съюзниците-противниците на САЩ.
В карикатурен вид антизависимостта от САЩ напомня "Елочка Човекоядка" (литературен герой на Илф и Петров), която посветила живота си на "борбата с мис Вандербилд" - но нали често именно така, напълно сериозно (и дори драматично) вижда Светът съзнанието, където първична е "точката на отблъскване - САЩ". При такава изходна позиция, като пораздрусаш почти всяко политическо явление, и ще откриеш "американска следа". А ако така и не се открие, значи и събитието някак си "не вълнува".
Зад по-голямата част от действията в Света, между страните и вътре в страни няма никаква "ръка на САЩ" (например гръцката криза в ЕС, отношенията между Армения и Азербайджан, конфликтът на Ердоган с Израел и други). А много от тези събития са важни за Русия, т.е. "без Съединените щати също има живот". В същото време много от това, което правят САЩ, далеч не винаги е "срещу Русия" (например възстановяването на отношенията с Куба).
Накрая, това, което е "срещу САЩ", не винаги е "добро за Русия". Последният пример е битката на Саудитска Арабия срещу добива на шистов петрол в Съединените щати. Свързаното с това (и с други обективни фактори) падане на цените на петрола е неизгодно и за руските, и за американските компании. Много от нашите хора обаче вярват, че тук пак има "американски заговор"...
Разбира се, между Съединените американски щати и Руската федерация съществуват реални сблъсъци по редица важни проблеми. Но "фиксирането на погледа" само върху САЩ, върху "играта с нулева сума" срещу тях, разваля фокуса при възприемането на Света. Още по-опасно е, че вътре в страната, за да се смяташ за "патриот", е необходимо и достатъчно по-често да ругаеш Съединените щати.
Както и всяка фобия, това подтиква към борба с несъществуващи заплахи (или несъществени) и отвлича вниманието от реалните проблеми.

---
*Леонид Радзиховски е роден през 1953 г., завършил е Московския държавен университет, той е психолог, кандидат на науките. Като журналист е работил в популярното сп. "Огоньок", във в. "Сегодня", "Российская газета", в телевизията (1 и 2 канал), в радио "Ехото на Москва". Неговите многобройни статии се публикуват в десетки издания.