Амадеус - любимото дете на Бога

Огнян СТАМБОЛИЕВ
 
Световната културна общественост и всички музиканти отбелязват през 2011 г. 255-годишнината от рождението и 230-годишнината от смъртта на Волфганг Амадеус Кризостомус Моцарт (1756-1791).
Животът на Моцарт е подобен на легенда. Дебютирал като дете-чудо, покорил слушателите на Европа със своя рядък талант на изпълнител-виртуоз, на композитор и импровизатор, приет за член на престижната Болонска академия (Италия) на 14 години (!), той остави огнена диря в света на прекрасното, която продължава да ни вълнува и днес, два века след смъртта му.
Разбира се, изкуството, и по-специално музиката, познава и други такива явления. Но твърде рядко децата-чудо да достигали тъй бързо и категорично до творческа зрялост и са оставяли нещо значимо и трайно след себе си.
Някои неправилно смятат Моцарт за слънчева, класически уравновесена личност, рожба на епохата Рококо, поектирала се безметежно и класически умерено и в творчеството си. Времето отдавна опроверга това повърхностно схващане. Детето-чудо, което смайваше европейската аристокрация, се оформи по-късно като горд, независим творец, със свои дълбоко оригинални и напълно новаторски разбирания за съотношението музика - поезия, като истински реформатор в света на операта.
Съществуването на Моцарт (както ни е известно от хилядите страници, изписани за него) е изпълнено и с немалко трудности и лишения. В зрелите години блестящите успехи от детството биват забравени. Но неговият неизтощим оптимизъм, геният му, съчетан с изумителната му трудоспособност и професионализъм, непрестанно го водят към нови успехи, към нови върхове. И дали тези върхове ще се нарекат Симфония "Юпитер", дали това ще бъдат последните му опери - "Сватбата на Фигаро", "Дон Жуан", "Така правят всички", "Вълшебната флейта", дали ще става дума за клавирните и цигулковите концерти, за последните квартети, увертюрите или за който и да е от зрелите му опуси - все едно: Моцарт си остава навсякъде Моцарт или Амадеус, в превод "обичаният от Бога"! И в 16-те си опери, и в своите 41 симфонии, и в безсмъртния си "Реквием", и във всичките си над 600 опуса от невероятната си, неземна, космическа, нечовешка музика...