Алтернативни маршрути

Повечето от вас знаят, че винаги, когато има проблем на пистата на Формула 1, на трасето излиза кола за сигурност и така пилотите са принудени да намалят скоростта. Те нямат право и да я изпреварват. Тази кола води колоната до отстраняване на проблема, след което напуска трасето. Представете си, макар и за кратко, ако приложим това на пистата на управляващите. Няма да има състезание. Сега разбирате ли защо все ни набиват спирачката отпред? Най-малкото, защото все има проблем. Казвам ви това във връзка с информацията, че шефовете на формулата обмисляли дали да не пуснат виртуална кола на пистата, защото чрез компютър щели да контролират по-добре скоростта. Предлагам тези да вземат пример от нашата политическа практика. ГЕРБ ни води към „идеална“ държава, ама са пуснали виртуалната кола за сигурност (някъде тук, защо ли се сещам за Цецомобила с антените) и крайното подреждане след финала може да бъде окачествено като правилно за властта. Да де, ама къде тогава остава надпреварата? Риторично питам. Нито аз съм толкова наивен, нито вие. Ама и те не са...
Като заговорих за управляващите, се сетих за ултрамаратоните. Защо ли? Такива състезания в света има малко под дузина, но дори оцеляването в тях е под въпрос. Натоварванията са огромни, а за да преживееш, ти трябва всичката издържливост, която граничи с човешките възможности. Ето защо се сетих за управляващите и техните ултрамаратони, на които ни подложиха. Ама и ние какви се пръкнахме, а? Все ги издържаме. Един достоен нашенец успял в такова бягане в Америка. Изтичал 216 километра, за 37 часа при почти 50 градуса на плюс по Целзий! Българи, юнаци! Не е лошо нали? Властта ни товари, ама всъщност ни подготвя. Да знаем как да оцеляваме. В състезанието да живеем. У нас е така. Сега разбирам защо в училищата не провеждат час по военно обучение.
Не знам дали видяхте къде тренира отбор руски биатлонисти? Аз такова нещо не бях виждал, признавам си. На гробищата! Съвсем сериозно! Слава Богу, нашите зимни спортове още не са пратени да се усъвършенстват там. Та тези мужици от град Перм се готвят из алеите на местното... гробище през лятото! Трасето им преминавало и покрай сградата на крематориум. В града нямало достатъчно велоалеи и биатлонистите си решили въпроса с алтернативния маршрут. А и на гробищата се концентрирали максимално, защото нямало кой да им подвиква като в градската улична среда. Мисля си, че ако там се намери кой да им свирне, време за концентрация ще имат предостатъчно в някой психодиспансер. Колкото и гадно да звучи в случая, това доказва теорията, че човек е готов да мине през всичко, само и само да стигне до върха. Иначе местното министерство на спорта било запознато с необичайната база за подготовка на биатлонистите, но им казало, че не предвижда средства за нови трасета и им дало мъдрия съвет или да спортуват в друг град, или да продължат със заниманията си на гробищата! Ало, добър ден на всички в нашето министерство. Ама, вие сте били златни бе, хора, така да знаете! Пак съвсем сериозно.