Алтернативна икономическа политика

Правителството твърди, че неговата икономическа политика е най-добрата и че тя няма алтернатива. В следващите редове ще докажа, че това не е вярно.
Теоретичен фундамент на икономическата политика на сегашното правителство е, че при силен частен сектор, дерегулация на стопанската дейност и финансова стабилност, икономическият растеж започвал автоматично. Според тази теория финансовата стабилност сама раждала растеж. Затова Дянков не се интересува от нищо друго, освен от бюджета. Световният и нашият опит обаче опровергаха такава теория.
Алтернативата на тази теория е, че растеж има само при наличие на вътрешно и външно търсене. Дори при идеална финансова стабилност никой предприемач не би произвеждал, ако няма пазар за продукцията му. А пазар ще има, ако е налице платежоспособно търсене. Това личи от уравнението на Кейнс, по което сега цял свят изчислява БВП: БВП = индивидуално потребление + държавно потребление + инвестиционно потребление + износ - внос.
БВП у нас зависи главно от вътрешното потребление: индивидуално, държавно и инвестиционно. За да расте производството, трябва да нараства платежоспособното търсене. А то расте само когато растат доходите. При замразени номинални и намаляващи реални доходи, поради инфлацията, няма допълнително търсене, дори ако пращим от финансова стабилност. Такава стабилност се превръща в стабилна

агония на мизерията

Човекът не присъства в ценностната система на Дянков и в неговата политика. Човекът обаче е във фокуса на алтернативната икономическа политика. Тук ще оглася част от моите препоръки, които осигуряват растеж на доходите и вътрешното потребление.
Стимулиране на индивидуалното потребление, което формира 69% от БВП:
* През изминалите 20 години беше допусната върховна несправедливост - производството и производителността на труда у нас нарастваха два пъти по-бързо от заплатите и пенсиите. Затова през следващите десетина години заплатите трябва да нарастват по-бързо от производителността. Така работодателите ще върнат на работещите това, което са им отнели досега;
* Индексиране на ниските заплати и пенсии с натрупаната инфлация от юли 2009 г. досега. В бъдеще всички заплати и пенсии трябва да се индексират с инфлацията. Най-бедната страна в ЕС не може да си позволи да не прави това. Ако не го прави, нашият народ ще става още по-беден;
* Повишение на минималната работна заплата до 300 лв. месечно;
* Въвеждане на семейно данъчно облагане на доходите;
* Повишение на най-ниските пенсии до 200 лв.;
    * Хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 150 лв.;
* Нисколихвен държавен кредит за домакинства без собствено жилище, затруднени от кризата да обслужват ипотечните си заеми.
Един лев, оставен допълнително на домакинствата, създава между 1 и 1,5 лв. нови доходи. Това е ефектът на мултипликатора.
Стимулиране на държавното потребление, което формира 15,7% от БВП:
* Правителството предвижда постепенно намаление на бюджетния дефицит от 2,6% за 2011 г. до 0,5% в 2014 г. Като най-бедна страна в ЕС, с критично острите ни проблеми през 2011-2014 г. трябва да прилагаме политика на бюджетен дефицит около 3% от БВП, финансиран с вътрешни и външни заеми (при допустим от ЕС 3% и очакван средно за ЕС през 2011 г. 5,1% и за 2012 г. - 4,2%). В тази връзка следва да се допусне повишение на публичния ни дълг (15,5% от БВП сега) до 25-30%, при допустим от ЕС до 60%, очакван за 2011 г. 81,8% и за 2012 г. - 83,3%. С нашата бедност и мизерия на милиони хора е престъпно безотговорно да се перчим с най-нисък дефицит и задлъжнялост в ЕС. С това не можем никого да впечатлим, но ще засилим страданията на нашите хора;
* Пропорционалният корпоративен данък и данъкът върху доходите на физическите лица да бъдат преобразувани през следващите години в умерено прогресивни данъци с максимално ниво на облагане 25% на три равнища: 15, 20 и 25%, при два-три пъти по-високи преки данъци в ЕС. За данъка върху доходите на физическите лица да се въведе необлагаем минимум за месечен доход до 350 лв.;
* През следващите 4-5 години България да промени структурата на данъчната си система, като я сближи с европейската. Това означава увеличаване дела на бюджетните приходи от преки данъци, които сега са 6% от БВП (а в ЕС 13,5%) и намаляване дела на приходите от косвени данъци, които сега са 17,2% от БВП (а в ЕС 13,4%). В рамките на европейската интеграция това сближаване е неизбежно и нужно. Да отпадне данък "колиба" и

да се въведе данък "лукс"

* Крути мерки за подобряване събираемостта на данъците, ограничаване на сивия сектор и на контрабандата, което ще осигури допълнителен годишен приход на бюджета 1-1,5 млрд. лв.;
* Еднократно съкращаване на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 20% през първата година и с още 10% през втората;
* Прекратяване на забавените разплащания на държавата и общините с бизнеса за извършени работи и възстановяване на ДДС;
* Допълнителна субсидия за здравеопазване, образование и наука;
* Увеличение на фонд "Наука" (до 200-250 млн. лв. годишно) за 2011-2014 г.;
* Увеличение на субсидията за БАН до 90 млн. лв. за 2011 г. с постепенно повишение през следващите години;
* Признаване на ускорена амортизация за новозакупено от фирмите оборудване през 2011-2014 г.;
* Кредити за дребния и средния бизнес при по-ниска субсидирана от държавата лихва;
* Създаване на държавно-частен фонд за иновации и високотехнологични експортни производства, с начален капитал 1 млрд. лв., с равни вноски от бюджета и частния бизнес;
* Допълнителни субсидии на общините, които са в бедствено положение;
* Форсирани мерки, дори с елементи на принуда, за задължително образование на ромските деца и задължителни няколкомесечни курсове за придобиване на квалификация по професии за възрастното ромско население.
За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2.
Стимулиране на инвестиционното потребление, което формира 25% от БВП:
* Ускорено строителство на детски ясли и градини в големите градове;
* Форсирана топлинна изолация на училища, болници, жилища и обществени сгради;
* Бързо изграждане на нови сметища в София и други градове;
* Разширение, модернизация и поддържане на транспортна, водна и екологична инфраструктура, в т.ч. пътища от втора до четвърта категория;
* Строителство на малки и средни язовири и възстановяване на напоителни системи;
* Централизация в управлението на европейските фондове и електронизация на процедурите. Въвеждане на извънреден, ако се наложи - полувоенен, режим за

по-добро усвояване на средствата

За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,5.
Други мерки:
* Ускоряване на реформите в здравеопазването, образованието и науката;
    * Незабавно приемане на комплексна дългосрочна програма за смекчаване последствията от изострящата се демографска криза;
* Ускоряване на административната реформа, в т.ч. съкращения на дублиращи се и излишни институции; електронизация на публичните услуги; децентрализация на административните компетенции, ново административно териториално устройство на държавата;
* Като член на пакта "Евро плюс", България да настоява страните с БВП на човек от населението под 75% от средното за ЕС да са освободени от плащания по Европейския механизъм за стабилност. Ако останат сегашните правила, България да откаже членство в еврозоната, защото ще е неизгодно за нас;
* Да не се приема Пактът за финансова стабилност на Дянков. Това ще бетонира сегашната ни антисоциална и антиевропейска данъчна политика, ще ни конфронтира с европейските страни и ще затрудни интеграцията ни в ЕС;
    * Да се прилага селективна политика спрямо чуждите инвестиции,чрез стимулирането им в приоритетни за нас производства и региони и антистимули за инвестиции в маловажни дейности. Да не се допускат инвестиции в екологично вредни производства;
    * Да се привличат активно водещи световни високотехнологични компании и така да се създават условия за завръщане на част от нашите специалисти в чужбина;
    * При нарастващата световна конкуренция държавните граници стават все по-тесни за нормална работа на национални компании. Те трябва да се сливат в мощни европейски стопански корпорации. Държавата да подпомага тези процеси;
* Финансовата и социалната стабилност са еднакво важни. Без социална стабилност не е възможна трайна финансова стабилност. Няма по-опасна експлозивна смес от стагнация в производството, висока безработица, масова бедност, социална и етническа поляризация, политическа конфронтация. А всичко това присъства у нас. Тежестите на кризата трябва да се споделят балансирано от труда и от капитала, което сега не се прави;
* Частното предприятие се оказа неподходящо в социално ориентираните и монополните дейности. Да се преустанови приватизацията на такива дейности: електроразпределение и електроснабдяване, топлоснабдяване, водоснабдяване, чистота, вътрешен градски транспорт, железопътен транспорт, големи болници, здравноосигурителни и пенсионни фондове. А приватизираните, които нарушават грубо законите, да се върнат обратно на общините и държавата.