Ало, Ваньо!

Баналният за управлението на ГЕРБ фарс "Ало, Ваньо" отново замърси общественото пространство. Толкова, че слухове завъртяха истории за поискани милиони за предизборната кампания на ГЕРБ, извадиха на показ позабравени флашки със записи между бивш премиер, бизнесмени и шеф на агенция "Митници", припомниха истории, които Темида така и не събра кураж да вкара в релсите на закона.
Войната на взаимни претенции на "Лукойл" и шефа на митниците Ваньо Танов така се разгоря, че в пушилката човек едва ли е в състояние да рразпознае "добрите". Ако ги има. Защото помията "всички са маскари", разлята от падналите от власт, продължава да носи смрад.
На фона на оплетените конци в държавата, в единия край на които обичайно изплува сваленият от поста Бойко Борисов, безпрецедентно бе изплякана гневна декларация на агенция "Митници" в стил "улицата" - законът коленичи, а монополът победи. Тъкмо някой дръзна да си помисли, че Темида а-ха и ще се отърси от зависимостта си, и хоп - напомниха й, че яремът си е на мястото, а остенът боде до кръв, когато някой дръпне в неправилна посока.
Танов и сие без задръжки и насериозно се вживяха в ролята си на държава в държавата. С това ни припомниха обаче, че независимо от скандалите и станалите обществено достояние прегрешения, ръката на Боса продължава да размества фигурите. Можем да се обзаложим коя пешка ще "даде фира", ако бъде застрашен Той и Недосегаемите под крилото му.
Когато става въпрос за милионите, които бяха преразпределени в последните години, трудно е да се повярва, че без катаклизъм получателите им ще се откажат от кацата с меда. Разперените чадъри няма да се свият, докато не се намери кой да ги затвори. Такъв засега не се очертава. А и плахите надежди, че Темида ще скъса обръчите, все още се разбиват в порочната практика, безочливо наложена през последните години. Ако всеки свърши своята работа, без да бърка в канчето на другия, панаирът в държавата ще свърши. Но как да обясниш това на хора, които четири години ни разказват вицове?