Алхимичната лаборатория на Костов

Преди ден създателят на ДСБ Иван Костов втрещи своите съмишленици, като им препоръча да не се вглеждат в едно име, което било демонизирано, а да обърнат внимание на икономическите си програми и да заработят за хората. С кратки наглед изречения той омаловажи стотиците дни техни протести, които сякаш се провеждаха в негова чест, по негов почин. Обезсмисли и въпроса "Кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС". С магическата сила на думите той обясни на своите верни, че не само не бива да задават неправилни въпроси, но и няма необходимост въобще да питат за нищо. И да вървят напред с управленски програми в ръка.
Проблемът обаче е, че остатъците от антикомунистическите формации, чието знаме беше бродирано с името на Костов, не могат да съществуват с поглед напред. Защото тяхната сила винаги е била в обърнатите погледи назад. На тях им трябва минало, около което да се обединят, за да видят заедно, че може да имат и бъдеще. Така подрязвайки крилата с откъслечни фрази по въпроса "Пеевски", Костов лиши съратниците си от мотив да съществуват и най-вече да протестират.
В момента десницата, извън ГЕРБ, представлява странна смес от лични интереси в посока за каквото и да е представителство в следващ парламент. Костов просто обясни на своите хора, че в политиката нещата не са контрастни, а има детайли, нюанси, които понякога събират врагове или разделят приятели. Азбучни истини, които той прилагаше пред всичките си години на политическа дейност.
Затова днес мнозина от т.нар. дясно се чувстват подведени и леко поизлъгани. Защото очакваха именно Командира да им даде силния заряд да продължат и занапред с антиолигархичната стилистика, прикриваща други страсти. Днес сините, светли или тъмни, са сами и вече питат дали Командирът им има зависимости. Въпроси, на които той ще започне да отговаря, но вече не като политик, а като алхимик от своята лаборатория за политика от НБУ.