Александрина Симеон гостува с джаз и соул на фестивала "Откритие 2013"

Джаз вокалистката от Германия Александрина Симеон ще бъде специален гост на 22-рия международен музикален фестивал "Откритие 2013", който ще се състои между 17 и 19 май във Варна. На фестивалната сцена певицата с български корени ни приканва да се завъртим заедно в техния пъстър свят, изпълнен с емоциите на музикални култури от 5 континента. Ще чуем какво се получава, когато джаз хармониите се срещнат с български мелодии, съчетаят се с африкански ритми, към тях се прибавят латиноамерикански напеви и всичко това се смеси с майсторска вокална и инструментална интерпретация. Миналата година на сцената на джаз феста в Банско и на "Варненско лято" видяхме най-новия проект на квинтета - "Корени и влияние", по музика и текстове на Александрина Симеон. Специално за попфестивала "Откритие 2013" тази година тя е подготвила любопитна смес от джаз, поп и соул, както и парчета, които ще влязат в новия албум на групата, съобщават организаторите на фестивала.
Коя е Александрина Симеон? Българка с варненски корени, която едва 6-годишна се отправя със семейството си към Западна Германия и вече дълги години живее и работи в Аусбург. Израснала е в обкръжението на класически музиканти, с предпочитания към джаз музиката. И двамата й родители са виолисти, които наред с музиката на Моцарт, Брамс и Стравински, обичали да слушат и легендите на джаза Оскар Питърсън, Ела Фицджералд, Сара Воугън и Били Холидей. Любовта към пеенето и страстта към пътуванията също са наследствени. Александрина си спомня как с часове е прекарвала пред огледалото, репетирайки оперните арии на своята баба - мецосопраното Мери Симеонова, която в миналото се е изявявала като хористка във варненската опера и е обикаляла света с турнетата на оперната трупа.
Днес Александрина Симеон е джаз певица, която пише собствените си композиции, има своя група, обикаля света и общува чрез универсалния език на музиката. Предпочита класическата музика, суинга, соула и госпъла, но най-голямата й любов си остава джазът. "Най-вдъхновяващото в джаза е свободата! И в класическата музика има свобода, но тя е сякаш повече в интерпретацията на едно произведение. Нотите за всички са еднакви. Докато в джаз музиката има една структура, която е записана във форма на ноти и акорди, но която може да бъде "напусната" и развита... Фантазията няма граници! Една и съща песен може да бъде изпята по 10 абсолютно различни начина. Това ми харесваше, когато започнах да се занимавам усърдно с джаз пеенето. И това ми харесва все още."