Александра Сърчаджиева: Най-голямата награда е тази на публиката

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

• Сатиричният театър връчва на 7 април годишните си награди "Златен Кукерикон" за достижения в хумора и сатирата в българския театър. Престижни отличия в най-трудния жанр и може би особено необходим във времена на изпитание.
  - Да, трудно е да накараш човек да се засмее. Сатирата е сложен жанр, не е толкова лесно, както изглежда отстрани. Във времената, в които живеем, става нещо много объркано... Но вярвам, че театърът е храм, където човек може да излекува душата и сърцето си, храм, в който може да избягаш, да се откъснеш от заобикалящата те пустош понякога, сивота, мрак, напрегнато ежедневие. И за два часа да попаднеш в прекрасен и различен свят. Вярвам, че театърът възпитава; че едно представление може да промени съдбата на човек и пътя, по който върви. Сатирата също - тя не е просто два часа смях и да излезеш с празна глава. И най-големите истини, представени по комичен начин, по-лесно се приемат.
  - Наградите важни ли са за актьора?
  - За мен най-голямата награда е тази на публиката - да видиш усмихнати лица, погледи, пълни с надежда, аплодисментите, които всеки от нас получава след края на представлението. Защото нашата професия е за хората. Никога не съм взимала театрална награда, но предполагам, че е хубаво, защото е признание за работата, която си свършил. Много се зарадвах, когато получих приза "Жена на годината", защото беше за представлението ми "На живо".
  - Сатирата отбелязва 65 години от своето създаване. В този славен театър винаги е имало приемственост. Какво богатство е за една трупа присъствието и съвместната работа на хора от различни възрасти, школи, опит?
  - Няма нищо по-хубаво от това един театър да има стабилна трупа; хора, които се обичат и се радват да играят заедно. В Сатиричния театър тя е налице, благодарение на Калин Сърменов, който успя като директор да направи страхотен екип от хора, които се забавляват. В представлението "Сатирично кабаре" участва цялата трупа. Ако застанете зад кулисите, ще видите как колеги гледат колеги на сцената. Това вече доста рядко се случва...
  - Вие сте играли и с някои от основателите на театъра.
  - Играх с Никола Анастасов, Бог да го прости, в последното му представление, преди да си отиде - "Убийство в експреса". А когато постъпих в Театъра на армията, играх с Васил Михайлов, Илия Добрев, Елена Райнова, Меглена Караламбова, Никола Гълъбов, работих с Асен Шопов, Краси Спасов. И понеже съм минала по този път, знам, че е много важно някой да ти подаде ръка, да ти каже: "На добър час."
  - Актьорството, освен изкуство, е и занаят - "краде" ли се занаят?
  - Краде се занаят, и то цял живот. Ако умееш обаче да крадеш честно! Затова е интересна срещата между различните поколения на сцената, младостта носи едно, средната възраст - друго, по-възрастните актьори - нещо коренно различно, с целия си опит. Когато навремето репетирах "По-големият син", Илия Добрев ми помогна да си направя ролята, с две изречения зад кулисите.
  - Гримьорната в Сатирата, в която се подготвяте за спектаклите, е същата, в която е била Пепа Николова навремето.
  - Да, и в спектакъла "На живо" много говоря за Сатиричния театър, въобще за детството ми в него... Искам да отдам почит към големите имена, това е моя лична кауза и борба - да помним, че нещата не започват от нас, че някой някъде много преди нас е направил стойностни неща.
  - Имате изяви в театъра, в киното, в сериали, в телевизията като водеща, в дублажа на филми - как всичко това обогатява и развива таланта ви?
  - Много предложения през годините съм отказвала, защото дълбоко вярвам, че човек трябва да има професионална хигиена. Приемала съм само неща, които са ми любопитни и съм смятала, че са за мен. Онова, което ми се е случило до момента в работата ми, е благодарение на Иван - той ми даваше много сили и увереност, че мога да се справя. Работата като водеща в телевизията много ми харесваше - адреналинът е особен. В театъра вълнението е невероятно - усещаш всеки дъх и реакция на публиката, която е различна на всяко представление. Явявала съм се на кастинг за филмите, които съм озвучавала, и съм била одобрявана от големите компании - "Дисни" и "Сони пикчърс". Работата в анимациите е изключително забавление, вади всичко детско от теб и магариите, на които си способен. Киното си е кино, за съжаление във времената, в които живеем, се снимат по 2 филма на година и много искаме да са шедьоври, но те са направени със скромни средства.
  Предстои да излезе "Изкуството да падаш" - дебютният филм на младия режисьор Орлин Милчев, в който се снимах. Ролята ми е на жена на моята възраст, художничка, която има проблеми с алкохола, взима хапчета, има дъщеря на 17 години, на която не обръща никакво внимание. Беше голямо предизвикателство, изплаших се, защото ролята е много сериозна, но си казах, че трябва да подам ръка на едни млади хора. Работихме със страхотен екип - Ивайло Христов, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Емил Христов е оператор, едно прекрасно младо момиче - Елена Замяркова, играе дъщеря ми.
  - Представяте своя спектакъл "На живо" на 11 май в зала 1 на НДК. Сигурно е много различно, когато го играете в уютния салон на театъра и в зала с хиляди зрители.
  - Осветлението в спектакъла е построено така, че мога да виждам очите на зрителите и говоря директно на всеки от тях. Много се вълнувам от това, което ми предстои в зала 1, защото е огромна крачка в моя професионален път. Когато направих спектакъла, не си представях, че ще има такъв отзвук и ще се гледа от толкова много млади хора. Много ме зарадваха думите на Цветана Манева: "Дори не си даваш сметка за това, което правиш. Такова нещо не е правено в България." Едно момиче ми каза: "Гледах вашето представление и открих моята история в него." А един господин ми сподели: "Бях на представлението с трите ми дъщери - на 17, на 15 и на 7 години. По-големите са много развълнувани, малката не знам какво разбра, но през цялото време мълча. Много благодаря, защото се разделих с жена си и след вашето представление реших да й се обадя и да й кажа отново да се съберем." Какво по-хубаво от това - ако можеш да върнеш любовта и вярата на хората. Всички имат нужда от истински неща, умориха се от фалш, от хора с маски на лицата, от празни обещания, от лъжливо давана надежда.
  - Наскоро гостувахте с представлението в Лондон. Там за първи път го е гледала дъщеря ви София.
  - Да, и много се радвам - падна ми камък от сърцето. От два месеца си мислех дали не е време да го види, но страхът в мен седеше. Тя изключително много хареса представлението. София не познава майка ми, баща ми, знае много неща за тях, но когато не познаваш хората, е различно. Чудех се дали онова, което разказвам за Иван, няма да я разстрои. След 40 представления се радвам, че хората откриват своята история и всеки е докоснат по различен начин. Моя приятелка е гледала "На живо" 8 пъти и ми казва, че винаги открива нещо ново. И други са го гледали по няколко пъти. Споделят ми, че то е като катарзис за тях.
  - И голяма отговорност за вас...
  - Огромна! Затова казвам, че страхът и вълнението преди да изляза на сцената в този спектакъл са по-големи от всичките ми други представления. Оказа се трудно, но има смисъл, защото след всеки монолог изпитвам смирение. Като видя накрая очите на хората, вълнението в тях, любовта, с която ме гледат - няма по-силно чувство.
  - Защо направихте този спектакъл?
  - Вероятно съм имала нужда... Това сигурно е и вид терапия за мен. Трябваше ми дълго време, докато събера сили, дори 10 дни преди премиерата не бях сигурна дали ще я направя. Но съм изключително щастлива, че ми се случи. Това е като подарък от Господ.
  - София тръгва по вашите стъпки - което още не означава бъдеща актьорска кариера, но какво откривате в нея като заложби? Бихте ли я насърчили да се развива в тази професия?
  - От снимките на филма "Игра на доверие" (на които не присъствах), разбрах, че тя е изключително отговорна, а за таланта й хората ми казаха страхотни неща. Което ме накара да се чувствам горда. София още е малка, но всичко това има една много хубава страна - че ще я научи на дисциплина и работа в екип, важни неща по принцип в живота. Бих искала тя да върви по друг път, но както моята майка не застана на моя път, така и аз няма да застана на нейния. Каквото реши да учи, това ще е. Ако бъда попитана за мнение, ще й кажа, но тя сама ще избере.

• ---

АЛЕКСАНДРА СЪРЧАДЖИЕВА е родена на 20 май 1983 г. в София. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" (2006) в класа на проф. Здравко Митков. На 1 септември 2006 г. е назначена в Театър "Българска армия". Снимала се е в няколко филма; за участието си в "Шивачки" на Людмил Тодоров е номинирана за награда за главна женска роля. От 2014 г. е на щат в Сатиричния театър. Била е водеща на популярни тв предавания и риалити формати. През юни 2021 г. представи премиерно своя спектакъл "На живо", който играе с успех в цялата страна.