Александра Иванова: Талантът не е достатъчен

Родената в София АЛЕКСАНДРА ИВАНОВА е възпитаничка на Италианския лицей. Три години се занимава с театър в школата на Малин Кръстев. Успоредно с това завършва "Реклама" в НБУ. В последно време интересът й към снимането става по-задълбочен и се дипломира успешно в магистърската програма "Фотография" в Националната художествена академия, където учи при доц. Александър Нишков. Преди дни провокира изкушените от изкуство с атрактивна самостоятелна изложба, като творбите й са достъпни до края на март в Coworking & Event Space Portrait (София, ул. "Неофит Рилски" 72).

"Фотографията е магия, но не за всеки"

"На този етап ще се постарая да се развия в България"

"Социалните мрежи ми служат за "сверяване на часовника"

"Дали играя в живота? Всеки ден!"

- Представяте любопитна експозиция с ваши фотографии, вдъхновени от Пикасо. Колко време ви отне създаването на този проект и как възникна идеята за него, Александра?

- Бих го нарекла процес, а не проект. Фотографиите в изложбата са част от моята дипломна работа. Посветих на създаването й почти година. Реших се да направя толкова голяма крачка, за да провокирам себе си като артист. Бях наясно, че ще е дълъг и труден процес, но ще науча много. Това беше най-важното на този етап за мен.

- Как си представяте хората, които ще разгледат изложбата Aprеs Picasso? На каква публика ще са интересни подобни творби?

- Не мога да си ги представя, защото хората на изкуството и тези с интерес към него са изключително различни. Изкуството ни обединява и различията ни са изключително ценни и неделими в цялата картинка. Искам да достигна до публика с отношение и критерии към фотографията, към изкуството като цяло.

- Важно ли е за вас какво мислят околните за фотографиите ви и как реагират, когато ги видят?

- За всеки артист е важно мнението на околните. Не искам и не мисля, че има как всеки да те харесва. Трябва да знаеш кога дадена критика е градивна и кога е просто да те нагрубят. Не задълбавам дали ме харесват или не. Правя онова, което искам, и това е изключително важно за мен!

- Спомняте ли си кога точно се запалихте по фотографията? Какво ви провокира да се захванете със снимане?

- Като дете си играех с един професионален апарат на дядо ми...  Ха-ха... Поглеждайки днес тази снимка, ми става лошо! Не знам как ми е позволявал. Още тогава имах интерес, защото той много пътуваше и винаги много снимаше. На мен просто ми липсваше смелост.

Преди две години късметът ми се усмихна и се появи човек, който повярва в мен и видя моя потенциал като фотограф. Този човек е доц. д-р Александър Нишков. Без него нямаше да съм Александра, която съм на днешна дата, от този етап в живота си.

- Благодарение на технологиите, днес всеки може да се изживява като фотограф, тъй като "инструментът за снимане" винаги е в джоба му. Кога според вас кадрите се превръщат в изкуство и престават да бъдат просто пореден пост в инстаграм?

- Това е болна тема за мен. В днешно време всеки иска и се изявява като артист. Напоследък е доста популярно да си "фотограф", но реално хората, имащи правото да се нарекат така в България, са единици. Фотографията е магия, но не за всеки. Рисуваш със светлина. Пресъздаваш концепция, която е в главата ти. Тя там изглежда по един начин, но трябва да бъде видяна и през обектива ти. Нещата не са прости. Не е само виждаш нещо и щракваш с апарата. Видяното с просто око невинаги излиза през обектива по същия начин. Не ми допада тенденцията да се снима стрийт, социална или документална фотография. Времената са изключително динамични и това вече не е актуално. Погледът на публиката и потребността й от фотографията са се изместили драстично. Случващото се в социалните мрежи - битовизъм и снимки за спомен.

- Завършили сте "Реклама" в НБУ. Смятате ли по някакъв начин да използвате това образование във вашето по-нататъшно професионално развитие или това бе просто стъпка към следващ етап от творческия ви живот?

- Не мога и не искам да бъда крайна в отговора си, тъй като не винаги нещата се случват, както сме ги планували. За момента това е просто етап от живота ми. Научила съм много по време на следването си в НБУ. Възприех го като усъвършенстване, което ми е от полза, макар да съм в друга професионална сфера. 

- Коя е темата, която напоследък предизвиква търсенията ви като фотограф?

- Човекът изначално. Душа, чувства, интелект, красиво-грозно, изследване на личността, седяща пред мен...

- Хрумвало ли ви е да потърсите по-добър живот и по-големи шансове за изява в чужбина?

- На този етап ще се постарая да се развивам в България. Смятам, че сме нация с много потенциал, и имам надежда за развитието ни в сферата на изкуствата. Не отричам, че мисля за чужбина. Имам мечта, която се надявам да бъде осъществена след време, и тя е да живея в Испания.

- Какво изпитвате, когато хващате фотоапарата?

- Удовлетворение. Любов към това, с каквото се занимавам. Щастие, защото съм артист и правя каквото искам.

- Каква е снимката, която мечтаете да направите?

- Класически черно-бял портрет на един от любимите ми модели. Ще ме попитате защо класически и черно-бял? Защото класиката винаги е на мода (усмихва се).

- Какво е отношението ви към новите технологии и социалните мрежи? Влияят ли те на вдъхновението и на работата ви като цяло?

- Технологиите са новият свят. Искаме или не, те вече са част от нас. Средства, които ни помагат всеки ден. Социалните мрежи са средство за масова комуникация и лесно осведомяване за случващото се по света (лично за мен). Не бих казала, че влияят на вдъхновението ми, а по-скоро ми служат за "сверяване на часовника".

- Важно ли е образованието за един творец? Питам, защото някои са на мнение, че когато човек има талант, научните канони ограничават, особено в сферата на изкуството.

- Такъв тип реакция би имал човек без образование, но с "амбиция" да бъде артист. Да, изключително важно е да си образован! Артист без талант не се става, не и успешен. Но талантът не е достатъчен сам по себе си. Изисква се цял живот да учиш, надграждаш и усъвършенстваш себе си, и то в различни направления.. ако искаш да си действащ, качествен артист. Артистът е вселена, но в България все още това не се разбира.

- Три години се занимавате с театър и посещавате школата на Малин Кръстев. Кой е най-важният съвет, който сте получили от него?

- Малин Кръстев е първият ми учител, встъпвайки в "живота на възрастните". Научил ме е на много, но има неща, които си повтарям всеки ден. Като това да не ме е страх от чувствата и емоциите ми. Да провокирам себе си като артист и да не закисвам в зоната си на комфорт. Никога да не си вярвам прекалено, защото тогава настъпва най-сигурната артистична смърт. И винаги да помня, че няма незаменими хора!

- Откъде идва интересът ви към актьорството? Играете ли и в живота?

- До ден днешен имам интерес към театъра. Това е любов, която допуснеш ли я до себе си, е невъзможно да се разделите. От онези любови, в които се чувстваш като в различно измерение. 

Дали играя в живота? Всеки ден. С тази разлика, че от няколко години не го възприемам като игра, а част от трудния характер, който притежавам. Това ми помага да оцелея (усмихва се).