Александър Станков: За проблемите във футбола ни сме виновни всички

Александър Станков е един от най-утвърдените и успешни български треньори. Той е по-големият син на Боби Станков - дългогодишен изключително успешен футболист, треньор и ръководител на ЦСКА. Брат му – Георги Станков, също е свързан с червената идея. Самият Сашо Станков няколко пъти е бил треньор на ЦСКА, водил е Черно море, младежкия национален отбор и Локомотив Пловдив.
В чужбина направи сериозна кариера в Китай начело на Далиен Аербин, който вкара от аматьорските дивизии до елита на китайското първенство. Там е бил треньор още на Хунан Билоу и Мейджоу Хака.
Той коментира решението на съда, което отмени всички решения от Конгреса в БФС през октомври. "Надявам се най-накрая справедливостта да възтържествува. Дано има и справедливи решения, които да ни държат живи и вярващи, че тази страна не умира.
Защото проблемите във футбола ни се натрупват от много, много години. За тях съм говорил още преди 15-16 години и то не само аз, а и доста други футболни хора. Честно казано, въобще не съм изненадан от резултатите на националните отбори, от нивото на футбола ни, защото всичко това се е натрупвало през годините. Учудвам се и най-много ме боли, че ще използвам фразата – няма такъв народ…
Знаем проблемите от години. Проблеми, за които сме виновни всички ние,футболното общество в България. Всички знаем къде се крият проблемите, каква е същината. И както се случва във всички сфери на обществото, когато трябва нещо да се промени, когато има сигнал за промяна, се свиваме в черупките си и все едно нищо не е станало.
Действаме по максимата –  Всяко чудо за три дни и проблемът ще отмине. Но не отшумява, а се трупа и в крайна сметка стигаме до това, което прогнозирахме, че ще се случи. Стигнахме до факта, че ние сме футболно джудже! Още преди години развитието или по-скоро липсата на развитие на футбола ни бе предпоставка ние да станем такова. Това е истината", коментира пред БР Медия Станков.
"Продължавам да се изненадвам, че всички хора виждат проблемите в здравеопазване, правосъдие и други сфери и все още търпим. Продължаваме да си живеем с неправдата, обаче когато се съберем на маса, всички се оплакваме колко тежък е животът в България, каква несправедливост има и т.н. Но… пълни ресторанти, пълни хотели. Ние като че ли живеем ден да мине, друг да дойде. Просто си заслужаваме съдбата. Явно нашият народ заслужава именно това, което му се случва. Говоря за всички области на обществото ни, част от които е и футболът. И не знам докога ще продължава това. Ние загиваме като нация. Радвам се, че все пак има останали истински хора, които разравят и виждат истината…
Феновете искат да отидат на мач, да се разтоварят от проблемите в ежедневието, което е напълно нормално. Футболът е спорт за хората, той е удоволствие в нормалните страни. Само че как хората, отивайки на мач и знаейки в какво състояние е държавата ни, очакват, че в същото време ще гледат истински футбол. Как да се случи това!? Ние сме на светлинни години от останалите. И не са виновни момчетата, те имат най-малката вина за случващото се. Те в действителност толкова могат. Просто проблемите се натрупваха през годините, а ние си затваряхме очите.
-Но не са виновни футболистите ни , нито треньорите. Който и да дойде – и Клоп да е тук с помощник Гуардиола, ще си тръгнат на втория ден. Никой не може да помогне, ако ние сами не си помогнем. В нашия футбол обаче това става с преобръщане на всичко, трябва да се срине всичко до основи и да се стартира от нулата. Трябва да посадим едни мънички стръкчета в разораната целина, да ги поливаме, подстригваме, докато станат големи дървета. Обаче се изисква работа и грижи за тях. И търпение.
Ние през 1994 година имахме нещата. След като бихме Франция на Парк де Пренс, французите копираха от нас нашата система със спортни училища, спортни интернати, паралелки, целодневно обучение и тренировки. Разбира се, че подобриха и усъвремениха тази система и видяхте какво се случи. Ние имахме тази енергия и потенциал да направим нещо, да продължим тези успехи.  През 94-та водех подготвителна група в ЦСКА на "Червено знаме". Заради Световното такава футболна „зараза“ се разпространи, че имах 280 деца в подготвителна група! Не знаех какво да правя и как да ги тренирам. Ние точно тогава изпуснахме тази инерция. Тук обаче задължително и държавата трябваше да върви ръка за ръка с футбола. Не може да няма начин да се оправят базите. При едни честни, можещи и образовани хора, всичко е възможно. Има хора обаче, които нямат интерес да се отлепим от дъното. Така хубаво са се настанили и им е удобно.
Вярно е, че се критикува в България, но всъщност критиките са обосновани, но не са насочени към правилното място. Преди няколко дни прочетох хубав коментар – не може да си шеф на фирма и продукцията ти да не върви, никой да не я гледа по телевизията и да казваш – ами, аз не съм виновен, те артистите са ми виновни…
За съжаление проблемите са много и единствено можем да се оправим, ако заложим на съвместна работа с държавата. Да върнем неща, които ги имахме преди – да направим така, че училищата да имат спортна насоченост, да има повече паралелки със спорт, да върнем училищните първенства, да построим повече бази за подрастващите, да можем да захранваме колкото може повече отборите в нашето първенство с наши млади футболисти, да обучаваме треньорите. И най-важното е – собствениците да разберат, че ще имат успехи, когато залагат на повече блъгарски момчета. Извинявайте, но откъде накъде в Монтана ще взимат чужденци. Моите уважения към Монтана, но има ли този отбор нужда от чужденци?! Това не мога да го проумея.
Трябва да се налагат правила. В нормалните страни не се налагат принудителни правила, но ние се нуждаем от такива. Ако сме богата страна, ако имаме ресурсите да купуваме скъпи и добри чужденци – съм съгласен. Англичаните можеш ли да ги упрекнеш, че взимат чужденци, когато имат неограничени ресурси. Но в България?! За съжаление явно при нас трябва да стане с налагане на правила. Вместо самите собственици да проумеят, че ще спечелят повече, ако имат повече българи в отборите си. Но е хубаво и Футболният съюз да помисли за това – как да стимулира отбор или отбори, които са ползвали повече или само български футболисти през сезона. Това също би свършило работа и мотивирало част от клубовете.
Много жалко за мисленето на тези момчета, ако разсъждават, че имат по норматив място в отборите. Вместо те да търсят начин да се развиват и да докажат, че имат място в отборите.
Отсъпваме по някои неща при подрастващите, но точно заради това трябва да започнат промените, да се работи по други методи, по друг начин. Когато създадеш стройна структура и когато имаш търпение да им даваш шанс да играят в първия отбор, ще станат… Феновете също ще имат търпение. Нека един собственик излезе пред тях и в очите им каже истината – вижте, тази година или следващите 3-5 години няма да преследваме високи цели, а ще обиграваме отбор от наши момчета. Смятам, че феновете ще го разберат и ще дадат шанс на тези футболисти. Разберете, иначе няма как да стане, защото вече нямаме футболисти дори за националния отбор – бройката им намалява с всяка изминала година.
Преди години бях селекционер на младежкия национален отбор. Тогава много им говорех, опитвах се да им обяснявам много неща. Казвах им, че ще преживеят огромен стрес, когато отидат да играят в чужбина. Че там, ако не тренираш, не си на ниво – просто си аут. Един от огромните проблеми у нас в България е, че се тренира много малко. Имам предвид чисто като време. Ние тренираме по един-два часа на ден. Това е изключително малко. Плюс останалите неща, в които отстъпваме", завърши Александър Станков.