Алекс Беренсън:

- Вие сте репортер по професия, защо решихте да пишете романи? Как сменихте кариерата на разследващ журналист с работата на писател?
- Не съм го планирал и смятам, че винаги ще работя журналистика, дори и да не е постоянна работа. Въпреки че написването на роман не е лесен процес, книгата е много по-траен продукт в сравнение със статия - дори в най-добрия вестник. Получавам електронни писма от читатели, а това никога не се случва при журналистичесата работа. Освен това, като репортер трябва да следваш определени правила, най-основното от които е да казваш истината. Често обаче не можеш да стигнеш до фактите, колкото и да се опитваш. Искаше ми се да видя какво е чувството да създадеш свят, в който знаеш всички факти и знаеш какво мисли всеки.
- И какво беше усещането?
- Чудесно! Героите ми се лъжат един другиго през цялото време, понякога лъжат сами себе си, но на мен винаги казват истината.
- Защо избрахте именно шпионските трилъри?
- Харесва ми напрежението и бързото развитие на действието в жанра. Исках да пиша книги, които държат читателя в напрежение до последната страница, които са сурови и истински, а краят им е непредвидим и в същото време - неизбежен.
- Защо решихте действието в "Къщата на мрака" да се развива в наши дни, а не, да речем, през Студената война или Втората световна?
- Мисля, че, от една страна, американският народ е с особено обострени сетива към тероризма. От друга страна, видях от първа ръка какво се случва в Ирак като репортер на "Таймс". Опитите ни да преобразим Арабския свят и исляма, защото, честно казано, се опитваме да направим точно това, са едно от най-важните събития от началото на ХХI век. Не зная дали ще успеем или не, но исках с книгите си да разгледам тези опити.
- Книгите ви звучат много реалистично и убедително. Консултирали ли сте се с ЦРУ или с бивши агенти?
- Честно казано, не съм. Ползвам три основни източника на информация. На първо място, времето, прекарано в Ирак, ми помогна да се запозная с военните, които играят сериозна роля в книгите ми. Работил съм и по много случаи като разследващ журналист за "Таймс", така че съм се срещал с хора от ЦРУ и с федерални прокурори. Накрая, разполагам с огромна информация от отворени източници - книги и електронни база данни в интернет. Там има всичко: от това, как Агенцията за национална сигурност прихваща електронните комуникации, до това, как да построиш кола бомба. Много успокояващо, нали? Относно героите ми са ми казвали, че по-достоверен е образът на Елис Шафер. Това е човекът, който отчаяно се опитва да подреди парченцата на пъзела и често среща проблеми в лицето на началниците си.
- Докато извършвахте проучванията за шпионския аспект на романите си, кое ви учуди най-много?
- Най-много се изненадах от това, колко проблеми всъщност има в ЦРУ! Агенцията винаги е имала тромава бюрокрация и се е огъвала под товара на отговорностите си, лъкатушейки от провал към провал - от операцията в Залива на прасетата до аферата Иран-контри. Но в крайна сметка това, което очакваме от ЦРУ, е на практика невъзможно - струва ми се, че искаме агенцията да може да предсказва и после да променя бъдещето.
- Откъде черпите вдъхновение?
- От хубавите книги. Четенето на класиците или на добра съвременна литература ми помага да развия собствените си способности на разказвач.
- Ако можехте да вечеряте с трима други автори, живи или мъртви, кои бихте избрали?
- Греъм Грийн, Джон льо Каре и Робърт Пен Уорън.
- Разкажете повече за "Къщата на мрака" - това е роман, който описва мъчения и специализирани методи на разпит, описва как действа правителството на САЩ със заловени терористични елементи. Това е опасна територия.
- Интересното е, че различните хора реагират различно. Хора с леви убеждения ми казват, че съм успял да покажа липсата на морал в американската политика. Консервативните ми читатели обаче твърдят, че съм успял да покажа истинската стойност и важността на информацията, която извличаме по подобни начини. Смятам, че въпросът е можем ли да си позволим да използваме по-радикални методи на разпит, за да получим подобна ценна информация. Не мисля, че има лесен или еднозначен отговор на тази дилема.
- В "Къщата на мрака" се повдига и въпросът за сериозните потоци пари, които преминават през бюджета за секретни, черни операции. Голяма част от тези пари обаче сякаш се оказват на грешно място. Така ли е наистина?
- Да, смятам, че това е факт. Не се извършва достатъчно наблюдение и контрол, а парите са много. Неизбежно е част от тях да бъдат откраднати или поне изгубени.
- Действието в романа се развива в различни точки - Калифорния, Египет, Полша, Пакистан. Посещавали ли сте всички тези места?
- Не съм бил само в Пакистан. Всички останали места съм посещавал като част от работата си на журналист.
- Каква беше основната мотивация за написването на "Къщата на мрака"?
- Исках тази книга да покаже и една друга страна на живота на войниците и агентите. Почти всички на подобна служба в някакъв момент от живота си страдат от синдром, наричан с много имена: "посттравматичен стрес", "военна невроза"... Част от тях успяват да преодолеят травмата с помощта на бойните си другари и семействата си. Други обаче страдат дълго и жестоко. В "Къщата на мрака" исках да покажа реалното въздействие, което войната оказва върху хората. И самият Джон Уелс не е Супермен, той също е човек от плът и кръв. Може би подготовката му го прави по-опасен и по-адекватен в рискови ситуации, но на психологическо ниво той е човек като всеки друг.