19 Септември 2019четвъртък14:16 ч.

Албена Врачанска

Албена Врачанска-Петрович: В моите творби има много български следи

Радвам се, че получих поръчка от фестивала "Пианисимо" да напиша произведение за 2020 г., казва известната композиторка, която живее в Люксембург

/ брой: 126

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 1667

Албена Врачанска-Петрович е родена през 1965 г. в София, където завършва Националната музикална академия. Внучка е на самобитния композитор Андрей Врачански. Живее и твори в Люксембург от 25 години. Дълъг е списъкът с наградите, които е получила в последните години, като най-престижната е "Кавалер на ордена за заслуги на страната". Написала е над 600 произведения в различни жанрове, между които 4 камерни опери и 2 концерта за оркестър - единият е за туба, а другият, двоен - за баритон саксофон и пиано. Световната премиера на нейната опера "Любов и ревност" в Старозагорската опера през май 2018 г. е една от първите премиери на опера от български композитор през ХХI век. Известната композиторка е чест гост на родна сцена, наскоро тя дойде с двама изпълнители от Люксембург - сопраното Вероник Носбаум и пианиста Ромен Носбаум, за да представи новия си албум "The Voyager: Мелодии за глас и пиано" в рамките на ММФ "Софийски музикални седмици".

- Госпожо Врачанска, какво означава заглавието на новия ви албум?

- В моя диск основната тема е пътуването, заминаването, точката на незавръщането, в която се намираха голяма част от българските артисти преди 30 години, когато се наложи да заминем по света, за да оцеляваме. Вояджър не е в смисъл на пътешественик, а в значението на принудително заминаване, скитничество...

- Удовлетворена ли сте от представянето на албума с концерта в камерна зала "България"?

- Публиката беше много специализирана, предимно музиканти, имаше десетина пианисти, включително проф. Милена Моллова. Те оцениха качествата на певицата Вероник Носбаум. Пианистът Ромен Носбаум е познат на нашите меломани от първия ми диск, издание на "Гега ню", а сега те се докоснаха и до таланта на неговата сестра Вероник. Много съм доволна от представянето. Този диск излезе от една от най-престижните немски фирми - "Соло музика", създадена за дистрибуция на "Сони мюзик", и е първият на люксембургски артист, издаден от нея. Благодарение на щастливи случайности успяхме да получим помощ за турне от 8 концерта - в България е третият, по покана от българска страна. През лятото прекъсваме за малко. А през октомври заминаваме за Барселона, Палау де ла музика, и в Реус Каталуния, после във Виена, Хамбург, Люксембург. Очакваме и други покани. 

- Известно е, че предпочитате да създавате произведения за определен артист.

- В Люксембург не е лесно да се избират изпълнителите, за които да създадеш произведение, и невинаги успявам да получа артиста, за когото си мечтая. Когато от операта в Стара Загора ми поръчаха "Любов и ревност", си представях Веселина Кацарова в главната роля. Но това беше невъзможно в онзи момент. Всеки човек изгражда собствен свят и митология, идеи, образи. Когато сме чели гръцката митология като деца, нещо ни е впечатлила. После, препрочитайки тези притчи, се открояват два пласта - сценографското ниво, историята, която се разказва, както и по-дълбокият, интелектуалният пласт. Вниквайки във всеки образ, в един момент аз пиша само по поръчка, за да не се чувствам нещастна, ако творбата ми не бъде изпълнена. Когато получа поръчка или обещание произведението ми да бъде представено, героят от моята митология излиза и се облича в музика. По природа съм много сантиментална и като интелектуалец имам огромен страх да не проявя тази сантименталност, затова работя рационално. Хващам някаква музикална идея и я изграждам напълно съзнателно - това е процес, който ме спасява от съмнения. Много се радвам, че от фестивала "Пианисимо" получих поръчка за произведение за 2020 г. в един нов актуален жанр - т.нар. клавирна опера.

- Може ли да се каже, че българската школа личи във вашите композиции?

- Моите произведения влизат във фонда на люксембургската музика, но винаги се добавя "от български произход". И мелодичната ми дарба е с български оттенък. Има много български следи. Почти във всяко мое произведение се чува нещо от нашите територии. 

- Идвате ли си често в родината?

- Идвам си много често и голямата част от моите приятели музиканти са българи. Съдбата на българския музикант е по-трудна, защото трябва да се издържа в тежки условия. Люксембург дава на своите артисти възможност да пътуват, например Вероник и Ромен дойдоха с билети, платени от държавата. България рядко би платила пътните на български артист да изнесе концерт в чужбина. Там подпомагат изявите на артисти, за да се развиват.

- Това означава, че имат добре организирана и целенасочена културна политика.

- Да, и моята лична съдба е един пример - не съм нито гениална, нито най-най-най, но съм имала късмета да попадна в държава, която ми помага. Имам издадени два диска. Когато човек е принуден да преподава на няколко места заради битовизмите на всекидневието, не му е до творчество, още по-малко пък да инвестира в това творчество. И когато държавата не му помага, тя просто губи един талантлив творец.

- Как се съхраняват музикалните традиции в Люксембург?

- Има солидна традиция по отношение на любителската музика - духова, хорова. Всяко второ дете свири на някакъв инструмент на държавни разноски, достъпът до музикалното и артистичното образование е възможен за всеки. В момента едно дете в България, за да има достъп до изкуство, родителите му трябва да са по-заможни. Има много зрители за класически произведения, но за музиката от Дебюси насам най-често публиката е специализирана. В един момент концертните зали и оперите заприличват на музеи. Съвременната музика навсякъде в Европа все още няма своята публика на такова ниво, както историческата. Защото изисква подготовка - не само музикална, но и интелектуална. Трябва да се обяснява, да има брошури, предавания по телевизията и по радиото, образователни програми. Съвременната музика не е само за удоволствие и наслада. Както и в естетиката, трябва да се анализират творбите от импресионизма и експресионизма насам, след това затъмнение в световен мащаб музиката стана много елитарна. Това няма как да се промени, ако медиите не се заемат да образоват публиката.

- Хората на вашия дядо къде може да се чуят?

- Хората на моя дядо Андрей Врачански се пускат сравнително рядко по радиото. В момента нашите духови оркестри приличат на биг бенд и свирят предимно американска музика, а не нашите родни хора. Ако публиката не чуе 2-3 хора на концерт или по радиото, постепенно тази музика се забравя. Модерни са момичета и момчета с доста кичозни песни, които формират различна публика. Но това е тенденцията по целия свят - звучи само американска музика и китари. Вероятно е така, защото некомпетентни хора се поставят на водещи позиции и всеки има свобода на действие. Но тази толерантност може да доведе до обезличаване на националната музика; не само в България. Навремето, когато имаше партийни директиви в България, това водеше до известни ограничения, но поне се знаеше, че няма да звучи пошла музика от сутрин до вечер. Може би не сме имали свобода, но сме възпитани във висока естетика.

- Смятате ли, че да си музикант днес у нас е привлекателно, както по времето, когато вие сте учили в академията?

- За съжаление, малцина се обръщат към професията на музиканта днес, защото е много зле платена и нямат мотивация. Всеки би искал да си осигури живота и тъй като държавата няма желание да съдейства за това, след академията много млади музиканти отиват да специализират в чужбина и остават там. Рядко някой се връща. 

- Освен композирането с какво друго се занимавате в Люксембург?

- Преподавам пиано, имам два хора, дирижирам, активно работя с музиката. Почти всички български концерти в Люксембург по някакъв начин са свързани с мен. Често каня изпълнители, те свирят много български произведения. Людмил Ангелов и Ина Кънчева изнесоха концерт - половината програма бе с творби от Панчо Владигеров. Борислава Танева, Ирина-Калина Гудева и други често правят концерти с българска музика - от Георги Арнаудов, Александър Танев, Юлия Ценова, Емил Табаков, мои произведения... Пламена Мангова също е свирила в Люксембург. Каквото мога да кажа като извод, е, че съм горда и щастлива да мога да реализирам този своеобразен културен мост между моите две страни - родината и тази, която ме "осинови".

СЕМ казва решението си за БНР

автор:Дума

visibility 129

БСП поиска: Без споразумения при тежки престъпления

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 180

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 225

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 180

Грета Тунберг говори пред Конгреса в САЩ

автор:Дума

visibility 110

Стачка на морския транспорт в Гърция

автор:Дума

visibility 112

Саудитска Арабия обвини Иран за атаката с дронове

автор:Дума

visibility 169

Обяснението за Великова беше "Или тя, или аз"

автор:Дума

visibility 32

Датата

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ