Акулите - морски великани на 350 милиона години

Повече от 350 милиона години акулите браздят световните океани! Някои малки, други - големи, някои кротки, тихи (т.нар. черноморска акула), но повечето - хищници и убийци. Моряците без изключение ги ненавиждат...
Изследователите твърдят, че всички акули са доста нерешителни пред стръвта или плячката, включително и когато са на група, дори на цяла дузина. Забелязано е странното им държание. Но затова пък, когато надушат кръв, това ги довежда до състояние на бясна, неконтролируема ярост, и тогава нападат без оглед на опасността всякакъв вид плячка. Наблюдавалите подобни сцени коментират, че ако по време на нападение някоя акула от групата се нарани, то нейните другари незабавно я разкъсват на парчета и я изяждат.

Хищните, опасни видове акули, които нападат хора, годишно изяждат между 30 и 50 души, това сочат публикувани статистически данни. Следва да се знае, че даже когато раната не е смъртоносна, нахапаният човек обикновено не може да преживее нараняването, което му е причинила специфичната грапава кожа на акулата, покрита с малки израстъци, приличащи на зъбци.
Единствената сериозна опасност за акулите в южната част на Тихия океан са баракудите. Голямата баракуда лесно настига акула и от стотина метра разстояние, мята се на гърба й, също като вълк-единак, нападнал елен, и я убива най-много след двадесет метра от мястото на нападението! Ненапразно баракудите са наричани "морски вълци".
Акулите имат и още един коварен враг - рибата таралеж. Видът на тази риба е доста безобиден, но ако по-едра риба се опита да я нападне, резултатът е фатален. В пристъп на гняв рибата-таралеж неимоверно се раздува, като нагълтва вода или въздух, разперва дългите си игли, с които е осеяна, пухти, скърца свирепо със зъби и може от 40 сантиметра да заслепи врага си, като изплюва струя парлива течност.
Ако случайно акулата глътне риба-таралеж, тогава рибата-таралеж по същия начин се издува, изхвърля от устата си токсичната течност, която изгаря стомаха на акулата, след което си пробива път със зъбите през вътрешностите и кожата й. Естествено, акулата веднага умира...
Преди Втората световна война единственото, което се използвало от акулите, били перките - от тях китайците приготвяли вкусна супа. В по-ново време уловените акули се разфасоват и оползотворяват без остатък. Като пример може да бъде посочена Бразилия, чието североизточно крайбрежие буквално гъмжи от акули и тамошното население преработва и използва всестранно уловените морски великани.
След улова акулите се премерват, претеглят, записват се според вида, пола, а при самките се отчитат бременността и броят на малките. Всичките тези изследвания се извършват от звено специализирани биолози. В техен доклад са отбелязани необикновени рекорди: една хваната самка имала в утробата си 53 малки (обикновено техният брой се движи между 8 и 12), а друга акула с дължина шест метра тежала цели 600 килограма!
Когато биолозите приключат с описите и с анализа на хванатите морски хищници, започва тяхното разфасоване. Първо се отделят прословутите акулови перки, след което с дълъг разрез се разсича гърбът на акулата от главата до опашката и започват да смъкват кожата от горе до долу. При разрязването на акулата се появява гъста и видимо мека тъкан, така нареченото бяло филе, нашарено с няколко по-тънки ивици черно филе. Бялото филе се нарязва на 30-60-сантиметрови ленти, дебели до пет сантиметра. Те се изпращат веднага в хладилните помещения, където се опаковат в пластмасови опаковки и се отправят за пазарите на редица европейски държави и САЩ.
Черното филе е суровина за колбасарската промишленост и ако не се продаде веднага, то се осолява и с течение на времето придобива вкуса на треска. От 300-килограмова акула се изрязват около 60 килограма най-чисто филе, което според мнението на гастрономите има много по-добър вкус от месото на други риби.
 Кожата на акулите се смъква цяла, осолява се и се предлага и продава на парче за нуждите на обувната промишленост. Главните качества на тази кожа са нейната абсолютна непромокаемост и почти неограничената издръжливост.
Перките, всяка от които тежи около 1,5 килограма, се сушат две седмици на силно слънце, след което се изнасят главно в Китай, където в специализирани ресторанти се преработват по особен начин, а от желатиновата маса, която свързва хрущялите, се приготвя прочутата китайска супа.
Черният дроб на някои видове акули представлява до 10 процента от тяхното тегло. Мазнините от него се използват във фармацевтичната промишленост и в останалите отрасли, както се прави с мазнината на китовете. Интересно е да се спомене, че от черния дроб на акулите се приготвят едни от най-ефикасните препарати против разширени вени и хемороиди.
Горният пласт на зъбите на акулите се употребява в занаятчийското производство, също така и хрущялните части, подобни на гръбначните прешлени. Всичко останало - главата, вътрешностите, дори мъртвите малки акули, се изпращат за смилане и се превръщат в рибено брашно, съдържащо над 76 процента протеин.
Процентът на оползотворяването на акулите е почти същият, както при другите морски великани - китовете, но те имат някои предимства. Преди всичко акулите са много повече и се срещат във всички световни морета, като никой международен закон не ограничава и не забранява лова им. Поне засега. Освен това акулите са изключително плодовити и броят на уловените екземпляри се компенсира с бързо размножаване.