Актриса - това е повече от жена

Мариана Енева

Людмила Марковна Гурченко - голямата, изумителната съветска и руска актриса, чества своя 75-годишен юбилей. Родена е на 12 ноември в Харков (зодия Скорпион), в семейството на Марк Гаврилович Гурченко и Елена Александровна Симонова. След като завършва средното си образование, заминава за Москва и завършва ВГИК в класа на Сергей Герасимов и Тамара Макарова. Още като студентка я спохожда триумфът с блестящия й дебют в "Карнавална нощ" и пресата решава, че се е появила съветската Лолита Торес. "Нейната талия е 42 см (по-тънка дори и от тази на Джина Лолобриджида - 45 см), отбелязват тогава кинокритиците. Тя чудесно пее и танцува." Гурченко минава през огън и лед, нейната съдба е сложна и драматична, за да бъде днес звезда от най-ярка величина.
Богатата й творческа колекция включва 96 филма и телевизионни продукции, 14 признания и награди, сред които Народна артистка на СССР, лауреат на Държавна награда на РСФСР на името на братя Василеви, приз за най-добра женска роля на Международния кинофестивал в Манила, на ХVI Всесъюзен кинофестивал, на Международния кинофестивал за комедийни филми в Габрово; носителка на Държавна награда на Руската федерация, лауреат на премията "Ника" в номинацията "Чест и достойнство".
Людмила Марковна цени женската красота и не крие, че 8 пъти е лягала под ножа на пластичния хирург. Има пет брака, дъщеря на име Маша от първия си съпруг Борис Андроникашвили - сценарист и историк, и внучка Елена. Вторият й мъж е актьорът Александър Фадеев, третият - Йосиф Кобзон, четвъртият - музикантът Константин Купервайс. Сега актрисата е омъжена за продуцента Сергей Сенин, с когото се запознава по време на снимките на филма "Секс-приказка" по Владимир Набоков.
На легендата в съветското и руското кино са подвластни всички жанрове - от водевила, буфонадата и мюзикъла до мелодрамата, трагикомедията, военната драма. Актрисата прекрасно пее и танцува - тя е театрална и естрадна артистка. Но любовта на живота й е киното. Навярно мнозина от средното поколение помнят веселата песничка "Пет минути, пет минути" от незабравимата "Карнавална нощ". След този филм младата, непозната дотогава Людмила Гурченко, изпълнителка на главната роля, се събужда звезда. Партньорството с опитни актьори като Игор Илински, работата с режисьора Елдар Рязанов й предоставят чудесната възможност да изяви своето комедийно дарование. Леночка Крилова е рядко музикална, пластична, забавна, подвижна...
Но колко струва един успех, когато вече имаш определено амплоа и от теб очакват нови варианти в ленти на мечти и блянове? Появява се "Девойка с китара", където, за съжаление, талантливата актриса се повтаря. Идва и следващият филм в нейната творческа биография - музикална мелодрама за любовта. Първата драматична роля в "Роман и Франческа" е крах за нейните надежди. И до днес актрисата обича много песента за чайката по стихове на украинския поет Дмитро Павличко. Удава й се възможност да изпробва силите си в драматични образи - Соня от "Балтийско небе", където Гурченко е образец на вътрешно и външно превъплъщение; ала Христя от "Блудница" е поражение - тежко и безспорно. Може би предизвестие за днешната самобитна актриса е "неефектната" роля на Мария от "Работническо селище", наситена с много човечност и оптимизъм.
Да пишеш за любимата си още от детските години актриса, е благодатно и трудно. Имах щастието да се срещна с Людмила Марковна преди време... Получих дългоочакваните автографи на всички нейни снимки, които бях колекционирала, на книгата "Моето възрастно детство". (По-късно написа още "Аплодисменти, аплодисменти" и "Люся, стоп".) И сега се вълнувам от скъпия спомен и нашия разговор: "Професията на актьора - това е драма, разтърсване, подвиг. Неговият живот е оптимистична трагедия... Колко неправилно е славата да идва при млад актьор! Той още е неумел, суров материал. След огромен успех от теб очакват чудо, а когато вършиш същото, на което неотдавна всички са се радвали - разочарование. За теб е изфантазирано повече, отколкото си ти. Ето това е славата."
От "Карнавална нощ" до "Старите стени" на Виктор Трегубович са 17 години. Закъсняла е като звезда от типа на Любов Орлова, като драматична актриса може би е подранила: "Колко са ме подхвърляли житейските вълни! И затова в новата вълна в киното аз дойдох с нов дъх, не просто така, а преминала през собствените си грешки, провали, търсения, извисявания, падания, болести и търпение." "Старите стени" бележи второто раждане на Людмила Марковна. Всичко отново - с други похвати, с други щрихи, с друг темперамент, различна от предишната Гурченко. Навярно й е струвало много усилия и напрегнат труд, за да преодолее красивия етикет, донесъл й някога славата на девойката с белия маншон и китарата. Висок професионализъм, натрупан опит или просто отприщване на таланта в буйна река! На онзи талант, който търпеливо чакаше да докаже своето истинско, завидно майсторство.
Преживявах и очаквах всяка нейна поява на екрана! Сега трудно бихме могли да определим неизчерпаемия комедийно-драматичен натюрел на актрисата. Тя владее сложната сплав от стилове и жанрове, ярките смели бои и меките полутонове. Само едно голямо дарование може да изгради такава внушителна релефност на чувствата и контрастност на състоянията. Дълбокият вътрешен заряд и умението към пестелив рисунък стават зрялото творческо "кредо" на Людмила Гурченко. Пълен напред - така бихме могли да наречем следващия етап от богатата й биография. Дръзновено, устремно, сякаш задъхвайки се, тя играе роля след роля...
С характерния си маниер, с убедителна изразителност, с крехката си изящна фигура, но неизчерпаема и неуморима вътрешна сила; с правдивия си реализъм, с неуловимите преходи на богатата душевност тя извайва своите героини: зрителите запомниха нейната Ника в камерната екранизация "Двадесет дни без война" на Алексей Герман, Валентина Барабанова от "Семейна мелодрама"; фойерверкните образи от мюзикълите "Сламената шапка" на Леонид Квинихидзе, "Мама" (където в процеса на работа си счупва крака, но не проваля снимките). Със своята вродена музикалност, с умението превъзходно да пее и танцува тя подари на телевизионните зрители ослепителен, прекрасен, заслужено будещ възхищение към щедростта на таланта й бенефис.
Особено скъпи са й още два филма: "Сибириада" на Андрей Михалков-Кончаловски и "Пет вечери" на Никита Михалков. Тая Соломина и Тамара Василевна с вибрациите на широкия актьорски диапазон достигат до ума и сърцето на зрителя,  вълнуват и живеят на екрана с обаянието на самобитния творец. Гурченко е в постоянен възход - ролята в "Любимата жена на механика Гаврилов" й носи награда за най-добра женска роля на Международния фестивал в Манила. Огромните простори на голямата актьорска вселена разкри Людмила Марковна в "Идеалният мъж" по Оскар Уайлд, "Тайната на нейната младост", "Аплодисменти, аплодисменти" и най-вече в емблематичния "Гара за двама" на Елдар Рязанов. Нейната Вера Нефедова е забележителна, велика (награда за най-добра женска роля на ХVI Всесъюзен кинофестивал, най-добра актриса, според резултатите от анкетата на списание "Съветски екран"q 1983 г.). Само извисеният творец може да сподели толкова честно и открито: "Нямате представа какво щастие е да играеш в такива филми като "Любов и гълъби", "Гара за двама", "Старите кранти". Колкото по-зле изглеждам, толкова по-свободно играя. Та аз съм характерна актриса... Моето щастие е публиката."
Людмила Гурченко показва великолепното си амплоа и в новия филм "Пестрые сумерки", тя е режисьорка, продуцентка и изпълнителка на главната роля - на Анна Дмитриевна. На 2 ноември беше премиерата на музикалната мелодрама, а от 4-и се прожектира по екраните в Русия. След творческа среща със зрителите на Смоленск, където на фестивала "Златният Феникс" представи своята авторска творба, на Площада на Звездите, появил се заедно със "Златният Феникс", тържествено беше открита и звездата на Людмила Гурченко. И тя грее със собствената си бляскава светлина на вечния кинонебосвод.