Актьорът трябва да има своя индивидуалност

Илиана ИЛИЕВА

Даниела Викторова е родена на 11 ноември 1971 г във Варна. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство за куклен театър" в класа на проф. Боньо Лунгов. От 1997 г. до 2000 г. е актриса в ДТ "Сава Огнянов" в Русе. От 2003 г. играе на сцената на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" във Варна. Има десетки роли, най-новите от които са: Виктория в "Американска рулетка" от Ал Мардан, режисьор Костадин Бандутов (2012); Джейн Шор в "Ричард III" от У. Шекспир на режисьора Пламен Марков (2011); Доня Елвира в "Дон Жуан или Любовта към геометрията" по М. Фриш, Ж.-Б. Молиер, С. Дали, Л. Пирандело и Ж. Юлгар, режисьор Георги Михалков (2012). Автор е на стихосбирката "Среднощен блус", издателство "Книгата", Варна (2011)

- Даниела, този месец за пореден път се проведе Международният театрален фестивал "Варненско лято". Какво бе участието на ДТ "Стоян Бъчваров" в него?
- Тази година е юбилейна за фестивала. За 20-ти път във Варна гостуват най-добрите спектакли в страната, както и много постановки на престижни чуждестранни театри. Това събитие с нетърпение се очакваше както от зрителите в гради ни, така и от  актьорите. Варненският театър имаше честта да закрие фестивала със спектакъла "Ричард III" от Шекспир на проф. Пламен Марков, който спечели през март три от статуетките ИКАР на САБ: за главна мъжка роля на Стоян Радев, за музика на Калин Николов и за майсторско техническо осъществяване.
- В подготовката на кои спектакли участваш?

Михаил Мутафов в "Крум" на Ханох Левин, режисьор Явор Гърдев

- Междувременно репетирам в "Паметта на водата" на Шийла Стивънсън - съвременна английска авторка. Представлението ще се играе на камерна сцена и премиерата се очаква да бъде през септември. Режисьор е Стоян Радев Ге. К.,  а сценографията и костюмите са на Мира Каланова.
- През последните години ти играеш в няколко постановки по класически произведения - "Фауст", "Ричард Трети", "Калигула", с които пожънахте много успехи и получихте големи награди. Как приемаш този факт?
- Това ме прави много щастлива. Театърът е едно колело, което се състои от много механизми. Дори и един да започне да скърца, то не се върти както трябва, затова всяка брънка е важна: от актьорите, режисьора, сценографа... до сценичните работници, гардеробиерите, реквизита... и т.н. Може да прозвучи шаблонно, но съм горда, че съм част от трупата на ДТ "Ст. Бъчваров".
- Как се живее с няколко роли едновременно?
- Как наистина? Ролите ги оставям за сцената, за времето от 19 до 21 часа. Иначе по нищо не се отличавам от останалите хора: смея се, плача, ядосвам се, плащам данъци, търся къде да паркирам колата си... Не бих казала, че играя някаква роля в реалния живот. Актьорът трябва да има своя много силна индивидуалност, да бъде личност и едновременно с това да умее да загърбва Аз-а, за да се слива с образа на сцената.
- Работата ти е свързана с голямо отдаване на енергия? Не те ли изчерпва това? И какво те зарежда?
- Да, разбира се, понякога се уморявам - и физически, и психически, и емоционално, но винаги прекрачвам прага на театъра с усмивка и желание, с много любов. Там влизам като в храм. Много неща ме зареждат - общуването ми с колегите, интересните текстове, върху които работим, аплодисментите и обичта на публиката, хубавата музика, поезията; вкъщи - нескончаемите въпроси на сина ми...
- Миналата година прочетох книгата ти "Среднощен блус", а неотдавна научих, че подготвяш нова стихосбирка.
- Да, втората ми книга "Писма без подател" вече е готова за печат. Редактор ми е отново известният поет Валери Станков, мой приятел и учител в поетическото поприще. Бих казала за новата ми стихосбирка, че тя не е така емоционално разхвърляна като първата и е някак си... по-дръзка. Струва ми се, че в поезията открих едно островче на спокойствие, една необяснима хармония със самата мен.
- През последните години театърът като че ли изживява известно възраждане. На какво се дължи според теб това?
- Не бих могла да дам еднозначен отговор на на този въпрос, но мисля, че зрителят все повече има нужда от по-близък, по-непосредствен контакт, от силни и неподправени емоции; от глътка въздух, от това да открие себе си, да открие своите радости и болки, своя делник, своите сънища, представени по вълнуващ за него начин, а театърът определено е изкуство, което може да му предложи това. В този смисъл мисля, че литературата и останалите изкуства също са в подем. Просто хората изпитват глад за сваляне на бариерите в общуването, за отприщване на емоциите, за  откриване на истините за живота. А кой друг, ако не изкуството, може да засити тази потребност?
Шоу - буквално означава "показвам", нали така? Ако излезем от черупките си, ако се осмелим докрай да се покажем такива, каквито сме, ако повече показваме усмивките си, че даже и сълзите си, ще бъдем по-близо до себе си, по-близо до всички.