Актьорът Кирил Янев: Риболовът е задоволяване на неистова страст

Разказано от Кирил Янев

Риболовът е задоволяване на неистова страст и търсене на емоции и приключения от тъмно до тъмно. По време на риболов преживяваш неща, които никога не можеш да усетиш във всекидневието. Разбира се, не по-малко беше удоволствието, когато черпех колеги артисти с уловената от мене риба.
Любимото ми място за риболов беше долното течение на река Велека. Най-голям интерес проявявах към морския кефал, който периодично влизаше в реката, за да търси разнообразна храна. Когато успявах да го надхитря с примамката си, имах самочувствието на победител. Кефалът се съпротивляваше изключително упорито до последния миг и това ускоряваше сърцебиенето ми, повишаваше адреналина и кръвното ми налягане до критични граници.
Случката ми с най-голяма тръпка се случи край Галата, близо до Варна. Бях си купил надуваема гумена лодка. Оставих жена си на брега и влязох с нея в морето. И започнах бесен риболов на сафрид с чепаре. Нямах хубава котва, появи се течение, което започна да носи лодката ми надалеч. Връщах се с греблата до пасажа със сафрид, ловях, ловях... Течението пак ме отнасяше, аз пак се връщах... Велико удоволствие. Оказа се, че съм влязал доста навътре. Жена ми помислила, че съм в бедствено положение и хукнала към близкото поделение за помощ. Граничарите започнали да ме наблюдават с биноклите и й казали: "Това не е удавник. Нито маха с ръце, нито крещи, нито дава сигнал за помощ. Ще го наблюдаваме и ако потрябва, ще изпратим катер." Налових страшно много риба. Излязох горд, с пълен живарник и мислех, че ще зарадвам жена си. Няколко дена тя не ми говори. Разбрах, че увлечен в дивата страст по преследване на сафрида, съм постъпил некоректно към нея.
Всеки риболов има своята красота, но понякога заплащаш скъпо удоволствието. Например от подводния риболов получих дискова херния. Най-приятно ми е, когато съм на риболов с моя син Николай. За добро или за лошо, аз го заразих с този безкраен стремеж и любов към водата и нейните обитатели.
Едно лято в Синеморец, както се печах на плажа, видях навътре рибарски лодки. Рекох си: "Леле, тези са набарали сафрида". Бързо надух лодката и се засилих навътре, навътре... Беше надвечер. Преди да стигна до лодките, те запалиха моторите и се изнесоха, защото слънцето започна да залязва. Останах сам в морето. Появи се лек ветрец и вълнението правеше в скалите на брега силен прибой. Тръгнах да излизам. От студената вода лодката започна да издиша и да се пълни с вода. Спомних си, че стари рибари ме предупреждаваха за течение, което може да ме отнесе чак на турския бряг. Приятното преживяване се превърна в трагедия. Уплаших се. Започнах неистово да греба. С последни сили стигнах до брега и паднах на пясъка от изтощение. Когато отворих очи, наоколо беше тъмно.
След доста години, посетих отново река Велека с великата илюзия да си спомня доброто старо време. В продължение на десет дни напразно търсих риба по познатите ми места. Нищо. Това е риболовът - понякога възнаграждава, понякога болезнено наказва.


Кирил Янев (вляво): - Риболовът е задоволяване на неистова страст