Активиран страх

Подозирахме социолозите години наред в лъжа и слагачество пред силните на деня. Не са ангели. И макар кризата да "удари" и тях, ако за едни се намира едва хляб, те имат и чер хайвер върху филията. Мислили са, като са избирали професия.
Беше време, когато упреквахме и българина, че безхитростно послъгва за кого ще даде гласа си, че му липсва политическа грамотност, че е готов да експериментира на принципа: "Тези ги видях, дай да пусна за следващите!" И той не е невинен, готованецът. Свикнал е да вика неволята само в краен случай и то повече в народните приказки. Научен е да му казват отгоре как да постъпи, свикнал е да се уповава на шефа, на чорбаджията, на господаря, на другаря. Така няколко поколения се пенсионираха неусетно и още не са разбрали защо са им толкова ниски пенсиите.
Безстрашният в собствените ни представи българин сега е уплашен, страхува се да волеизяви политическите си пристрастия. Не казваме убеждения, задължаващо е, а нашенецът е убеден главно в ползата от келепира. Едва позабравили страха, оказа се, че отново се страхуваме... за утрешния ден, за работното си място, за хляба. Някой по-млад сеща ли се чие е стихотворението "Не бойте се, деца"?
Според чичко Гугъл "страхът е комплекс от негативни чувства, емоции и характерни поведенчески реакции, които се активират от обект, тълкуван като заплашителен." Страховете се формирали обикновено на базата на предишен опит и по своята същност били защитна функция. В началото на Перестройката вярвахме, че нещата ще започнат да се оправят едва когато дойде поколението, в чийто мозък не е закодиран страхът. 
Близо 30 години оттогава. Но успяхме ли да отгледаме такова поколение или му предадохме собствените си страхове "по нашенски". И заедно с тях преклонението пред по-силния, а не пред по-умния и можещия, уважението пред началството, за да не си създаваме главоболия, съглашателството, защото не изисква усилие...
Знаем си, че не сме кокорбашии, ама поне малко смелост, колкото да изокаме и отстоим собственото мнение, ще се намери ли? Месеци наред всякакви водачи благоприлично сочат с пръст самозабравилия се, подсмихват се в шепа на "геройствата" му, подиграват се на недодяланите му маниери. А напоследък надигнаха глас, че демокрацията е в опасност, че се е задала диктатура.
Но народът, когото 22 години умишлено наричаха "хората", а не "гражданите" - мълчи. Страх го е - за утрешния ден, за работното място, за кредита, за децата, за пенсията.
Доморасъл психоаналитик утре ще обяви, че на страха очите са големи, че това впрочем не е страх, а предизборна демагогия, че българинът си е такъв - не обича да споделя мислите си, а да хитрува на дребно.
От всичко по малко и за всекиго по нещо ще има в "епикризата". Един социолог обаче заяви, че не 1/4 от избирателите (стр.2), а от съгласилите се да бъдат анкетирани за политическите си настроения, се страхуват да изразят мнението си. Това май не е сценарий за филм, а реалност?