Ако не платим?

Няколко са лошите новини за нещастния български потребител на електроенергия с днешна дата. Анонсираното от август увеличение на цената на тока за битовите абонати вече ще е факт. Вярно, няма да е с 50%, както поиска още в първото си интервю министър Щонов. Няма да е и с 30%, както искат енергийни експерти. Дори няма да е с 10%, както първоначално обявиха от държавния регулатор. Процентът ще е едноцифрено число. Но какво от това, след като "обещанието" е за неизменен ръст нагоре. Така било нормално, казват. И било по европейски. Освен това цената му у нас била най-евтина, та нямали сме основание да се оплакваме. Аргументът с ниските ни доходи нямал отношение. Така е. Ако си от страната на енергетиците, няма наистина. Ако си потребител обаче, нещата изглеждат различно. Възникват въпроси, на които отговори никой не дава. Щом ще ставаме европейци по цени на енергията, нека бъдем такива и по отношение на правата на потребителите и да дефинираме понятието "енергийна бедност", например. По европейски стандарт. Нищо чудно 80% от българите да влязат в категорията "бедни" и какво правим тогава? Кой ще плаща скъпия ток на "зелените" централи и на американските ТЕЦ-ове?
Новият председател на ДКЕВР заяви, че договорите на американците са перфектни, направо железни, че те не са склонни да преговарят и че ние трябва да сме внимателни и да не ги притесняваме. И защо да не правим всичко това, след като в Европа има практика с подобни договори и основания за разглеждането им като "нерегламентирана държавна помощ". Може би защото на везната срещу обществения интерес стоят едни 5.5 млрд лв. на американските и 8 млрд.лв. на "зелените" централи, които те няма да получат от потребителите при ревизия на договорите? Те не били склонни да преговарят. А ако ние заедно, всички българи, ей така, престанем да сме склонни да плащаме? Тогава...