Ако имаш позиция, нямаш проблем...

Драго Симеонов е от журналистите, на които им идва някак отвътре да говорят пред аудитория и да се справят еднакво добре и зад микрофон, и на екран. Естеството на работата му е да води "Следобедния блок" по Дарик радио от понеделник до сряда - в този спокоен за слушателите час, но по свой начин, който го прави интересен. 


- Какъв е този нов проект "40 до 40", който Дарик радио прави?
- "40 до 40" тръгна оттам, че като че ли в последно време свикнахме да търсим, от една страна, по-негативните новини и това се получава като лавина - медийно отразяване получава повече нещо, което не е както трябва свършено. Хубавите истории също продуцират след себе си хубави неща. Освен това има едно схващане, че България не е добро място за развитие на идеи, на бизнес или на потенциал, особено на млади хора. "40 до 40" сложи, образно казано, една граница на младостта. Търсим 40 българи до 40 години, за които вероятно не сте чували. Те са от всякакви сфери - технологии, изкуства, мениджъри, управители. Това не е класация, която да ги подреди по значимост, а по-скоро да каже, че те са тези, чиито истории трябва да чуем, защото това са бъдещите лидери на България.
- И какво следва? Докъде стигнахте?
- Имаше номинации, които се правят от широк кръг хора, различен от журито, което по-късно избра финалната четиридесетка. И това е само началото. Идеята е да го има и тази година и по-натам.
- Когато беше само радиожурналист, усещаше ли се успял в това, което правеше?
- Успехът е някаква финална точка. Това означава да си поставиш цел и след време да я анализираш дали си успял да я постигнеш. Когато бях начинаещ журналист, целите бяха за много напред, за да ми е интересно това, което правя, да ми дава ускорение. И винаги, когато се приближавах до някоя цел, когато бях близичко до нея, апетитът се увеличаваше.
Нямах болна амбиция, а по-скоро мечта нещата, които са ми интересни, да успявам да се занимавам с тях. Когато започвах и изпълнявах нареждания да направя даден репортаж, си мечтаех в един момент да мога сам да си измислям теми, което и направих. Следващата стъпка беше да мога в тези теми да имам свой почерк, да е разпознаваемо и под някакъв ъгъл. После исках да водя един ден само, след това - повече дни. Сега, като гледам назад, си давам сметка, че съм минал през тези начертани точки.

Драгомир Симеонов със своя син

- На колко години беше тогава?
- Започнах през 2001 година, тогава съм бил на 25 години. След като завърших, бях в казармата и веднага след това започнах да работя.
- Впоследствие дойде и телевизията...
- Да, през 2008-а. Аз си го наричам Златното време на българската телевизия, когато тя зрееше по един много приятен начин. Тогава ефирът не беше претъпкан с формати, а тепърва усещахме онези професионални формати, които владеят света. Тогава "Стани богат" бе първият формат, който ни отвори широко вратите, беше съвсем млад. Най-голямата звезда в телевизията беше Ники Кънчев. Тепърва се говореше за първия сезон на "Биг брадър" - някакво шоу, за което само бяхме чували и изобщо не съществуваше. По това време в БНТ започваха да правят едно куиз-шоу в нов вариант, което пак беше лицензионно - "10/64". Имаше кастинг, който спечелих, и то продължи 1 година и 4 месеца. Тогава бях водещ в телевизията и помагах в предаванията "Евровизия" и "Черноризец Храбър". После имах пауза, след като изтече договорът и в края на 2010-а Хачо Бояджиев ребром ми предложи да водя "Полет над нощта". При него нямаше "искаш ли", а "искам". И там изкарах година и половина.
- А как се печели един кастинг за водещ?
- Само на един съм ходил, като не знаех какво искат. Освен това, колкото и да ти е странно, аз съм консервативен към новото.  По онова време вече работих в Дарик от 6 години, чувствах се добре и изведнъж някой ми казва да отида и да правя нещо друго. Не бях пренавит и не правих маймунджилъци, за да впечатля някого.
- Защо отиде тогава?
- Познавам се много добре, че имам вътрешно колебание и често сам се ръчкам да правя неща, за които се колебая. Даже като ми се обадиха, че съм спечелил кастинга, не се радвах, а по-скоро си мислех колко по-хубаво щеше да е да не съм аз. Същото беше и с Хачо. Той ме извика да гледам първото предаване на място, за да го усетя. Не бях гледал нощния блок дотогава. Само че аз си мислих, че до 1 часа ще съм приключил, а то се оказа, че блокът е до 3. Направо ми стана зле, обаче вече бях казал "да". Нямаше връщане назад и... свикнах.
- Какво спечели от работата с Хачо Бояджиев?
- Имаше позитиви по няколко линии. Първо Хачо бе интересна личност. Той бе много особен, серт, грубоват и много открит. При него нямаше скрито-покрито. Дори и като се караше, беше искрен. Беше от създателите на телевизионното кабаре - асорти от песни, скечове, танци. И никога не е крил, че  е "свил" нещо от по-напреднали в телевизионно отношение страни и нямаше проблем да го адаптира.
 Една модерна телевизия, каквато се прави в момента, не може да разполага със заставки, каквито имаше предаването - едни хора пляскат, едни пресечки и чудесии. Хачо много залагаше на носталгията у зрителя. На по-консервативните това им харесваше, но пък можеше да имаме по-голяма младежка аудитория. Беше известен с това - като се запъне и - не. Като си тръгнах от предаването, нито сме имали конфликт тогава, нито след това. На юбилея му бях там и малко по-късно той почина. Никога не съм очаквал тази новина толкова да ме хване за сърцето и да я приема така емоционално...
- И след периода с телевизията остана отново само в радиото. Липсва ли ти нещо?
- През годините съм имал не едно предложение за телевизия и някои от тях - много сериозни. Не съжалявам, че не съм приемал, защото не ми е било на сърце, знаел съм, че не е за мен. Радиото е много бърза и гъвкава медия. Особено сега, като съм в ефир, ако нещо се случи, веднага коментирам и реагирам. Освен това нямам анонимността на един сайт, в който нещо е написано като новина и отдолу има някакви инициали. Аз съм с гласа си на мястото, предавам емоция за това, което казвам. А липсата на лице пази образа от етикет или от омръзване. След 13 години активна работа липсата на екран пред мен задържа интереса. Не ми липсва телевизията. Не й се плаша, защото знам, че ще е естествената ми стъпка напред. Но ми се иска не да облека нечий чужд костюм и да вляза в готово ушито предаване, а да е нещо по моя мярка, което сам съм си измислил и заедно с други хора сме го направили така, че да е за мен. А иначе ако имаш позиция, нямаш проблем тя да бъде чута - не е задължително да те разпознават по улиците, за да стане това факт. Ако имаш ясен глас, можеш да намериш място, където да го изкажеш и дори и бавно ще започнат да те чуват. В този смисъл Дарик е моето място.
- Чувстваш ли се по-неглиже така?
- Аз не съм много суетен и в радиото ми е идеално.
- Канят те да водиш и мероприятия.
- Да. Според мен ме канят, защото разбират интуитивно, че съм дисциплиниран човек. Това, ако щеш, идва и от зодията ми Дева. може би затова съм много подреден. Има и импровизация, но тя не значи разхайтеност и да правим каквото ни скимне. Организатори са ми казвали, че с актьорите невинаги се получава, не всеки от тях го носи като дарба.
- А като каза, че си отговорен, сина си учиш ли го да е такъв? Той е на 8 години вече.
- Моите родители примерно бяха много отговорни, и в същото време ме оставяха сам да решавам ситуации. И този баланс сякаш търся - хем да бъда в живота на детето си, хем да не присъствам и да го оставя само то да си изгради това. Има време сякаш. На този етап той предпочита, като си ляга, някой друг да му подреди играчките, но когато му кажа да сяда да учи, той го прави, не се опитва да "избяга".
- Щастлив родител ли си?
- Щастието идва оттам, както се пее в онази песничка, че не съм се изгубил безследно, щом той ме повтаря. И виждам, че ме повтаря, защото прави неща, които и аз съм правил като малък. И в това е целият смисъл на живота - да видиш, че предаваш нататък, че имаш свое продължение.