Обзор
Ако армията имаше девет живота като котките...
Тогава нямаше да питаме кога ще изправят снага и трите вида въоръжени сили
/ брой: 245
Какво се случи в отбраната през годината? Да започнем малко по-отрано. Имаше един военен министър Николай Ненчев, пак в правителство на Бойко Борисов и ГЕРБ, който казваше, че Българската армия има три деца и те не бива да се делят. Ставаше дума за трите вида въоръжени сили - Сухопътни войски, ВВС и ВМС. Сигурно е бил прав. Не направи кой знае какво, с което, за съжаление или не, не позволи едно да вземе превес над друго. Останаха си на същото място. Случи се нещо, разбира се, което не може да не остане в историята на държавата. Принуди командира на ВВС да подаде рапорт и да се пенсионира, за да стане президент на Република България. Не е малка тази заслуга.
Сегашните управляващи, които само смениха по-малкия коалиционен партньор, също държаха на тази теза. Дълго време говореха, че трите проекта за модернизация трябва да вървят ръка за ръка. Точно 2019 г. показа, че това не се случва. Дали по геополитически или някакви други стратегически причини имаме промяна само за изтребителите. Даже платихме на САЩ цялата сума авансово. От гледна точка на способностите на ВВС, а и на цялата ни армия - похвално. И не е сериозно да се оспорва необходимостта от засилване мощта на бойната ни авиация. Важното е обаче, като полетят в българското небе първите осем Ф-16, да са в строя бронираните машини на пехотата и многофункционалните кораби на флота, за да се използват пълноценно многоцелевите самолети. Изтичащата година обаче, не донесе договори за останалите два проекта, дори предвидените в централния бюджет средства бяха взети, за да се плати сметката за изтребителите. Ще чакаме 2020 г. За корабите има надежда, за бойните машини ще кажа по-нататък.
Все пак тези над 2 млрд. лв., платени наведнъж, свършиха много важна геополитическа и дипломатическа мисия. Особено във Вашингтон. Похвалихме се пред президента Тръмп. Той дори внимателно ни даде за пример на Германия. Няколко дни преди това премиерът звънна на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и сам се похвали. Отбеляза, че от началото на 2018 г. България успешно прилага националния План за нарастване на отбранителните разходи до 2 процента от БВП до 2024 г. "С авансовото плащане на 8 броя самолета F-16V Block 70 тази цел вече е постигната и в края на настоящата 2019 г. разходите се очаква да достигнат 3,1% от БВП." Това е похвалата.
Нямаше начин да не ни ръкопляскат. Но явно не бяха чели гласувания бюджет за следващата година. Там е записано, че общо разходите за отбрана възлизат на 1941,0 млн. лв., което представлява 1,53% от БВП. А средносрочната прогноза предвижда през 2021 и 2022 г. спадът да е съответно с 0,19 и 0,17 процента. Добре, че президентът бе коректен в това отношение на срещата на върха на НАТО в Лондон. Така през следващите три години няма да ни питат къде са 3-те процента. Защото няма да ги има и 2-та. Макар че и това може да се случи. Вече има приказка, че по един от двата модернизационни проекта ще платим авансово. По рецептата за изтребителите. Колко му е, актуализираме бюджета по някое време на годината и дигаме процента от БВП над 1,53.
Сега за трите деца на Българската армия. Клатушкането на проекта за корабите през годината беше очевидно. Дори на едно от заседанията на Комисията по отбрана, народният представител вицеадмирал от запаса Пламен Манушев вметна репликата за доведеното дете, имайки предвид ВМС. Още по-респектиращо беше словото на командира на Сухопътни войски генерал-майор Михаил Попов на празника на пехотата - 19 ноември. "Всички ние често чуваме, че Сухопътните войски са гръбнакът на Българската армия. Но да си признаем честно - кога се грижим за гръбнака си? Когато стане късно! Сухопътни войски сме първи по проведени учения и участници в тях. Първи сме по участия в мисиите. Първи сме по оказване помощ на населението. И на още едно място сме първи. В строя на Националната гвардейска част взводът, който представлява Сухопътни войски, е пръв. В другите области, особено свързани с финансирането, ние често не можем да се класираме и в челната тройка. Може би това е така, защото не сме активни? Може би това е така, защото аз не мога да правя вятър на този или онзи? Може би причината е, че аз не пълня ушите на хората с постоянни приказки как ние сме най-важни, най-ценни, най, най?", каза той. И продължи: "Когато очаквах високото технологично обновление на Сухопътни войски в средата на годината, аз виждах светлина в тунела. Оказа се, че светлина имаше, но не беше тази, която очаквахме. И сега пак през тунела си светим с газения фенер и се надяваме. Надеждата на Сухопътни войски е като котката - с девет живота. Дано да ни стигнат, че не останаха много!".
Дано политиците да не лежат на приказката за деветте живота на котката, когато става дума за Сухопътни войски и за армията изобщо. Защото и най-новата техника ще умре много бързо, ако ги няма хората. За 9 месеца кампанията "Бъди войник" обиколи градовете в България и осигури 602 нови войници и матроси. И тук се похвалихме: "Два пъти повече от миналата година!". Добре, но колко кампании трябва да направим, за да попълним дефицита от военнослужещи. Има една прогноза, която изтече от Щаба на отбраната, според която некомплектът може да бъде преодолян до 5-6 години. Нещо друго трябва да се направи, което да е далеч по-мотивиращо от 10-процентно увеличение на заплатите. През тази година не дойде и широко рекламираната доброволна служба. От началото на август са обявените поправки на Закона за резерва на въоръжените сили, чието приемане трябва да осигури изпълнението на едно от записаните в управленската програма на правителството намерения. Но така си стоят на сайта за обсъждане. Явно има съпротива от най-високо ниво.
Дори и Народното събрание да приеме закон или решение, не е гарантирано кога ще стартира изпълнението му. И 2019 г. даде такива примери. Така стана със създаването на Съвместното командване на специалните операции. Депутатите казаха "да" през май, Министерският съвет изпълни тяхното решение през ноември. Както се казва с фанфари правителството и парламентът гласуваха през април възстановяване на Висшето военновъздушно училище от 1 януари 2020 г. В началото на декември все още нямаше назначен началник, не бе определен и щат.
Нещо такова се случваше в отбраната през годината. За следващата ще разчитаме на провеждащия се стратегически преглед. Защо пък той да не реши въпроса с некомплекта. Намаляваме състава с 5 хиляди и готово. Такива гласове се чуват дори в парламента. Колко му е?! Трябват едно или две гласувания.