Ахматова и Модиляни в полупрозрачния и лек час призори

Френската писателка Елизабет Барийе възкресява история на Анна Ахматова и Амедео Модиляни - двама гениални творци, оставили своя отпечатък във времето, чиято възпламеняваща любов се разгръща на фона на приглушените парижки светлини в началото на миналия век. Романът "Любов призори" (ИК "Изток-Запад") разкрива практически неизвестната история за любовта между италианския скулптор и художник Амедео Модиляни и руската поетеса Анна Ахматова. Благодарение на събраните търпеливо доказателства - писма, стихове, дневници, фотографии, рисунки, авторката проследява тази "любов призори", породила се между двамата творци в зората на тяхната младост.
В парижко кафене в началото на ХХ в. се срещат двама гениални, но все още в началото на пътя си творци - руската поетеса Анна Ахматова и италианският скулптор и художник Амедео Модиляни. Модиляни е още в търсене на своя път в изкуството, който в крайна сметка ще го отведе от скулптурата към живописта. Анна прави своите първи стъпки в поетичните кръгове. Както тя по-късно пише: "Всичко, което се случи, беше за нас предисторията на живота ни - неговият много кратък, моят дълъг. Диханието на изкуството още не беше изгорило и преобразило съществуванията ни. Беше полупрозрачният и лек час призори."
Ахматова е на сватбено пътешествие в града на любовта и там, в кафенето, където се среща парижката бохема, руската поетеса се запознава с Модиляни. Привличането помежду им е много силно, но срещата е за броени часове. Скоро след това младото семейство се връща в Русия. Модиляни изпраща на Ахматова много изпълнени със страст писма. Поетесата, водена от сърцето си, се завръща в Париж следващата година. Този път е сама и с Модиляни изживяват една голяма любов. Тя е кратка, но бележи живота и на двамата. Млади, красиви и влюбени, те обикалят улиците на града и вместо да ходят по соарета, рецитират стихове из среднощния Париж. Анна не знае италиански, а Амедео не говори руски - общуват на френски, но универсалният език на любовта е това, което ги свързва най-силно. Амедео не само рисува любимата си, но и я скулптира. Именно нейната изваяна от камък глава, продадена за над 43 млн. евро в наши дни, кара авторката на "Любов призори" да се замисли над книгата си - тя разпознава в скулптурата руската поетеса, а няколко месеца преди това в музея "Ахматова" в Санкт Петербург вече е видяла рисунка на Ахматова, дело на Модиляни. Въпросът какво ги свързва кара Барийе да започне своето проучване.
Елизабет Барийе е родена в Париж. Първият й роман - "Тяло на девойка", излиза в средата на 80-те години на ХХ век, а критиката я сравнява с Колет. Пише есета, романи, пътеписи; живее 15 години в Амстердам; след това пътува из Индия и Русия. Носителка е на няколко литературни награди.