Ах тази златна, златна Прага...

Хайде, читателю, да си уговорим среща - в 5 часа след кризата. Защо да падаме по-долу от знаменития Швейк и приятеля му - Водичка, които си определят виждане в 5 часа след войната. Казвам "по-долу", защото те безспорно са в по-изгодна позиция: войната все някога свършва, кризата е като мафията - безсмъртна. Та може да се навием и на 5 часа след лятото. Или - след автобуса. Спокойно можем да минем и без точно място. В кръговия маршрут по пражките кръчми все някъде ще се засечем. Дето се вика: "Все по теля, по теля..."
Така, че приготви се да прочетеш първия в живота си "Пътеводител по пражките кръчми". "Ама, чакай, чакай - защо кръчми?" - ще възкликнеш ти. "Че защо не?" - ще отговоря кратко. "Нещо бърка ли те?". Мога, разбира се, да отговоря и сериозно. В смисъл, че когато човек обикаля, се уморява и има нужда нейде да отмори нозе. Пък и да се подкрепи. А в Прага да пиеш уиски, да речем, е все едно да пробваш в Полша коняк, в Шотландия текила, а в Китай - сайдер. В нашия случай трябва да се доверим на класиката, защото да обича човек на инат, може, но да пие на инат - не бива.

Поглед към "Вацлавске намести"

Пък и казано на достъпен език - за кръчмите се пише някак "леко и хвъркато", поне до петата.
В Златна Прага човек може да го мъчи любопитство (ах, тези "Вацлавске намести"!), умора (по дяволите метрото!), дори недоимък (навсякъде "Добро рано", навсякъде пари искат!), само не и жажда. Това ти "смиховско" - тъмно, светло, червено, живо, нефилтрирано, пшенично, ечемичено, ръжено, джинджифилово. "Каквито искаш, дето щеш" - както се твърди в един друг класически "извор". С лимон, с боровинки, с портокал или ананас, с допълнителна доза алкохол ("моцне"). Бирра, червеза, червейа, пиво - думи различни, всъщност една.
Вкусът обаче чехите го удържат. Чешката бира не е "Бреда", нито "Гинес", нито "Карлсберг" - тя си е чешка. И като такава е най-подходяща за славянството, защото, знае се, тялото се лекува със свои билки, душата - със своя бира.

Легендарната бирария "У калихa"

    Ами да тръгваме. Няма как началната точка да не е Карловият площад. Там, под чадърите, изпиваш (глаголът "гаврътвам" в случая не е подходящ) първата халба "Крушовицко", благодатно изпънал крака под чешката маса, която по тип е "баварска". Пред теб са кули и стени, градският часовник, мостът с Вълтава, а зад нея - крепостният хълм, потънал в зеленина. Мезето можеш да прескочиш, защото трябва да имаш място за "Старе място". Няма как да отминеш уличката на алхимиците, които са търсели злато под "домашен арест". "Мярката за неотклонение" е заради възможността да изчезнат със златото. Мечта на всеки, който го намери.
Българите не случайно казват: "Мълчанието е злато". Имали са предвид тъкмо този случай - когато човек вече го е намерил. Виждаш ясно тези нещастници с тъжни физиономии, заничащи иззад тесните прозорчета. А пред тях резеца на алебардата. За текучеството се досещаш и сам, ако за три месеца магистърът не "превърне" златото, идва ред на следващия. Уви, учените никога не са се радвали на голямо уважение освен от страна на палача. Сред миниатюрните магазинчета с антикварни книги и сувенири, ще се сблъскаш лице в лице с наеманата от Йозеф Кафка квартирка. Наоколо картините са в стил "Процесът" - странни, меланхолични, изградени върху абсурдите на този суетен свят.
Изхлузваш се от тясната уличка, подхвърляш монета в купата на латернаджията, приемаш поздрава му и се пъхваш "У Рудолфина". Стените са в календари от 1900 г. насам, адресът е още по-стар. Световните градове не се преименуват и дори се гордеят с постоянството си. Експозицията се открива с шарж на собственика, правен в разгара на Световната война. Малко преди Хашек да стане комендант на Бугулма.
Кръчмите в Прага са не просто питейни заведения, а национален спорт, академия на чешкия разговор и като такива - пазителки на чешкия дух. Почти равностойни на прословутата библиотека "Клементина". Там е писаното слово. Ето защо навсякъде по пивниците можете да откриете портрети на знаменитости - художници, артисти, певци. Допрели се до тяхната слава, заничат и политиците. В "Рудолфина" например надзърта ... Вацлав Клаус. Казаното е съвсем сериозно: всяка кръчма си има своя постоянна клиентела, своя интелигенция с изявени лидери. Това обикновено са хората, съчиняващи местния (местен за кръчмата) фолклор. Песни, анекдоти, небивалици и дори цели градски легенди. Те се подемат от останалите и стават неотменна част от битието на заведението и хората. "Мръсните" стихчета никой не смее да ги пипне - те са и по стените, и в тоалетната, и върху визитките.
Обедно време е, та ще трябва да поемеш нещо по-сериозно. Прословутите "рулки" например (варено-запечен джолан). Вкусен и прилично мазен, та добре подлага. При ИИзбитото око" ("У вистржеленого ока") сменяш направлението. Не твоето, на бирата. Там е царството на смиховското пиво - небезизвестното "Старопрамен". Въпреки че може да се намери и "Злати базан" за мераклиите. Щом преминеш вратата, се сблъскваш с надписа: "Вече съм си вкъщи4. Нищо, че кварталът е "Жижков". Автогарата е наблизо, но до "Младост 3" си е два дена път. Отсреща са магазинчетата на руските казахи, или може би на казахските руснаци. Все славянска реч тече. Политическата чест на кръчмата се защитава от самия Вацлав Хавел "Първозванни". Портретът е в широкия ъгъл, образуван от кръстосаните алебарда и боздуган. Обрядът на рицарското посвещение. Английската терминология "сър", тук е просто "пан".
Застояването на едно място е опасно, защото рискуваш никога да не излезеш. Ето защо обхождането на пражките кръчми е нещо като "Лувър за 15 минути". Или го можеш, или не. "Точката" обаче е задължителна. Само там можеш да си купиш фланелка с подробна карта на града. На място, по желание на клиента, се поставя "точка" - "Моят дом е тук". С дублиращ надпис на английски. Вместо дом е позволително да се означи хотел. Всеки таксиметърджия ще те откара без проблеми. Между другото изобретението все още не е патентовано. Затова пък ефектът му е извън всяко подозрение. Фланелката си е позволително за разпасан колан. "Гамбринус" е спонсор на Първа дивизия. Така че също заслужава внимание. И кръчмата, и бирата. Тук е мястото да посегнете към чесновите хлебчета, а може и към "божествените" матьеси, които просто се топят в устата. Солта е точно, колкото трябва, киселото - също. Особена пикантност представлява смесването на филетираната херинга с мляко. Ще узнаеш, читателю, че чехите са майстори не само на кнедлите. И макар българите да се славят с домашната си сланина, само в Прага можеш да поръчаш пръжки. Също се топят. И великолепно се съчетават със студената бира. 
Цялата тази история може да завърши само на едно място - "У калихa", любимата кръчма на Швейк. След като си узнал що е то козелско, великопоповицко, рожновско... Списъкът е дълъг. Тук можеш да се пробваш да изметриш единайсетте халби. Заедно с менюто можеш да си поръчаш "Сто искри на етикета" на д-р Александър Ботка, или дори "Да обявим война на алкохолния демон" на Божена Немцова (груба мистификация). Не друг обаче, а самият знаменит фелдкурат Ото Кац е потвърдил, че "Употребата на алкохол се квалифицира като просташки материализъм!". Няма какво да добавя. Но все пак има такава категория хора - "непотребни": зяпачите, потребителите и туристите. А ние с вас бяхме едновременно и трите. Аз лично усещах в себе си и една "велика мисия": да опиша всичко това. А, както се знае, великият пътепис се нуждае и от велик читател. Така че ти, друже, не се дели от мене. Може пък да надзърнем и в други места. А сега да речем "сбогом" на страната, където без да има "златна треска", има "Златна Прага". Не зная как е с тебе, но мене ме връхлетя внезапно. Без предизвестие. С целия си блясък от шест бала. Че и отгоре. Шест бала великолепие. Какво? По Рихтер ли? Какъв Рихтер? Абе, още ли не го пипнаха тоя злодей?