Агресията
/ брой: 68
Агресията е паразитна киста, която от доста време обитава тялото на българина. Като същинска кучешка тения се храни в неговия организъм. Море, вълча тения ще е тая пущина, щото смразява човешката кръв, така че да произвежда непрекъснато страх, жлъч и гняв, да помпа мускулите, за да са готови за кютек. Тая кучешка или вълча тения по ми прилича на ламя или хала, дето насита нямат. Защото се е разшетала навсякъде - всекидневно издевателства над деца в семейството, вдъхва сила на мъже да малтретират жените си, с които са минали под венчило, предизвиква тинейджъри да си разбиват мутрите просто ей така - да докажат кой е "по-по-най", кара младежи да затриват старци за шепа дребни парици, подтиква веселяци да окървавяват махленските си празници с кървава вендета, превръща пиянски свади в кървави бани и случайни среднощни срещи в смъртоносни драми, та да стигнем до смразяващи злодейства, за които не можем да си обясним как представител на човешкия род ги е сторил. Но да не търсим патологиите. Повярвайте ми, тая кучешка или вълча тения се е вплела не само в нашите организми и насажда у нас агресивност, бруталност, грубост, нетолерантност, жестокост, ненавист, гняв и враждебност, но със същата сила трови целия български обществен организъм. И не се знае колко живот му остава. Така е, щом държавата е загубила здравия си разум, щом повечето от т.нар. политически елит са за връзване, а народът вече превърта. Държава, на която не й трябват учени хора, младото, умното и читавото тя вече пропъди по чужбина, държава, от чиито действия става ясно, че няма потреба от култура, наука, образование, духовност, държава, която поощрява посредствеността, простотията, неграмотността, лумпенизирането и е заменила естетическите ценности с екшъни, трилъри, кеч, чалга и кючеци, държава, която издига в култ полицейщината и мутренското мислене, тя обрича народа си на постоянен стрес и колективна невроза, които плодят агресия. Агресията стана начин за оцеляване, с което се приближаваме плътно до животните.
В тълковния речник срещу думата агресия ще прочетем: 1. Непредизвикано нападение или грабителско въоръжено нападение със завоевателна цел. 2. Прен. Настъпление, нападение. В синонимния речник за агресивност ще намерите думите враждебност, настъпателност, нападателност, експанзивност /прен./, дръзкост, смелост, предизвикателност, оскърбление, обида. Немощни са определенията да разкрият какво се крие в обема и съдържанието на понятията агресия и агресивност, още повече, че те се обогатиха значително в годините на прехода. Мадлен Алгафари обича да цитира книгата "Агресията като шанс" на Рюдигер Далке, според който проклетата агресия е все пак нещо здравословно. Ако едно дете не е агресивно, значи нещо не му е наред - казват психолозите. Те смятат, че агресията е нормално явление в тийнейджърския период, тя е начин за доказване, за постигане на някаква независимост. Психолозите са добронамерени, мислят повече за шанса, доверяват се на умните стари книги, които безумният живот все повече опровергава. Но и те останаха изумени, че след зверския побой, който 15-годишен ученик от Строителния техникум в София нанесе на непознато дете, се попохвалва по скайпа на свой приятел, че така го треснал по главата, та тя разцепила асфалта. Спасение - отникъде. В даскалото и на улицата внушават, че с агресия се успява. Я, колко яко само! Телевизията дъни денонощно в екшъно-трилърово-секс стил - на екрана или се чукат, или се гърмят, взривяват и колят. В жълтите вестници, а и в някои "бели", се възхвалява "епическото юначество" на разни мафиоти, мутри, борчета, килъри, нищо, че то от юридическа гледна точка е престъпно. 23 на сто от децата между 10 и 14 години са подложени на онлайн тормоз. Много работа се отвори на психолозите да ни обяснят как я докарахме дотам, че агресията стана модел на поведение, стандарт и норма, тя дори е издигната в култ.
Бедността, мизерията, безпаричието, нямането правят нашенеца нетолерантен, груб, жесток, събуждат у него тая кучешка или вълча агресивност. Политиците я подклаждат, тъй като сами сеят ненавист и омраза. Невъзможността на обществото да се справи с несигурността и нищетата, страхът и отчуждението у хората също отключват насилието. И недоволството, знае се, ражда жестокост. Агресията винаги издава страх, но най-благодатната й почва е безвремието. В такъв период живеем - нямаме минало, защото го оплюхме, настоящето ни е "болезливо", а бъдещето - то е "темна темница". Пълна мъгла, съвсем непрогледна - за утре нищичко не знаем и кой ли да ни каже. Поне да имахме национален идеал, кураж да ни дава. Ще я караме така агресивно - като животните.