Африканско ехо в Шенгенската зона

Дмитрий Бабич,
журналист

„Цивилизованата Европа”, която осъждаше руснаците за лошото им отношение към имигрантите, сега сама изпитва панически страх от миграцията, която през последните седмици постави под заплаха едно от малкото реални постижения на Евросъюза – Шенгенската зона за свободно предвижване.
25 800-те нелегални имигранти, дошли главно от Тунис и струпали се от януари 2011 година на италианския остров Лампедуза, се превърнаха в същински препъни-камък. Италианците не желаят да се занимават сами с доплувалите по Средиземно море одисейци на ХХІ век и започнаха да издават на някои от тях разрешение за краткосрочно пребиваване в страната. В съответствие с правилата на Шенген, тези документи дават право на тунизийците да пътуват от Италия във Франция и други страни от Европа – чак до Швеция. Тунизийците се възползваха моментално от това право – те заминаха с най-голямо желание за Франция: все пак, заради „проклетото” колониално минало тунизийците владеят френски не по-зле отколкото жителите на съветските републики – руски.
Изведнъж се надигна врява не само в Париж, но и в цяла Европа чак до Стокхолм. Франция започна да създава временни гранични пунктове в близост до италианска територия, другите страни на ЕС започнаха да говорят за ограничаване на шенгенските правила за свободно предвижване, а на Румъния и България, новите членки на ЕС, им беше отказано влизане в Шенгенската зона.
Всъщност, феноменът Лампедуза свидетелства не за проблеми на Шенгенската зона, а за непълнотата на някои общоприети в Евросъюза възгледи спрямо съседните на ЕС страни. Ако в Тунис е била проведена демократична революция, то защо бягат хората от там? Ако авторитарните режими са толкова лоши, защо именно те са абсорбирали, както става ясно, огромен брой имигранти от по-бедни страни?
Оказва се, че цели райони в Тунис са съществували за сметка на индустрията, обслужваща съседите-либийци, които може и да не са живеели в демокрация, но много често са били доста състоятелни хора. Гражданската война в Либия превърна тези туристи в бежанци, а Тунис, вместо 4-5 % ръст при авторитарния президент бен Али, тази година ще отбележи нула в най-добрия случай. Това пак означава, че на Лампедуза могат да очакват нови гости. Добавете към това и факта, че Либия се оказа, че е сдържала потока от бежанци от Екваториална Африка и е приемала трудовата миграция от Египет, която сега може да се обърне в посока север.
Повтаря се историята от 1917-1920 г. По време на нашата Февруарска революция, характерното за наследниците на Римската империя пренебрежително отношение към „варварските диктатури на Изтока” кара много европейци да аплодират краха на царизма в Русия. След това, същите тези европейци с изненада наблюдават на своя територия милион и половина руски бежанци – първата принудителна масова миграция на ХХ век.
Междувпрочем, тези бежанци на царизма в по-голямата си част се оказват много образовани и полезни за Европа хора. По същия начин, не бихме могли да окачествим и всички днешни имигранти като хора без стойност. „За последните 20 години миграцията се подмлади и получи образование, тя не трябва да бъде представяна в карикатурен вид”, - смята Сандрина Мазетие, национален секретар по въпросите на миграцията от Социалистическата партия на Франция.
Както ние знаем от собствения ни опит с московските гастарбайтери от миналите години, често именно подобни провинциалисти се оказват най-добрите студенти и най-способните работници. Важното тук е положението на новото място да поощрява към труд и обучение, а не към престъпност и корупция. Един от добрите елементи в европейския опит е създаването на работни места и учебни заведения в бившите колонии. Това позволява хората да бъдат задържани по родните си места, а дори и да заминат като имигранти, то да бъдат образовани и познаващи езика и обичаите на бившата метрополия. Междувпрочем, изглежда нашата Русия засега не може да се мери в това отношение.
PS И така, през тази година революционен Тунис ще има нулев икономически ръст, много хора са загубили работата си, а на пазара на труда ще излязат нови 80 хиляди дипломирани специалисти. Положението в Египет не е по-добро. Това означава, че очакванията на младите революционери ще бъдат измамени. Означава, че наред с всичките други проблеми, ще се изостри и проблемът с бежанците. Така че, може би си струва да послушаме министър Лавров и да не викаме „ура” заедно с революционерите от типа на Саркози. Парите, похарчени от Запада за подкрепа на революционерите, е по-добре да бъдат насочени към хуманитарни програми в същия този Близък Изток.

Авторът е наблюдател в РИА Новости