28 Ноември 2021неделя13:40 ч.

Полковник Асими Гойта (вторият отдясно) по време на церемонията на 7 юни т.г. по полагане на клетва като държавен глава. Той временно пое президентския пост, след като две седмици преди това отстрани също временния държавен глава. Гойта обеща избори през

ГЛОБУС

Африка е разграден двор на геополитиката

Черният континент остава арена на сблъсък между великите сили, но и пробно поле за нов вид военни конфликти

/ брой: 205

visibility 55

Елиана Иванова

Разглеждайки част от съвременните проблеми на страните от Африка, теорията на големия английски философ Томас Хобс (1588-1679 г.) изглежда много приложима. През XVII-XVIII век той заедно Джон Лок и Жан-Жак Русо оформят представата за държавността, подчинена на закона, отвъд теологичните разбирания за божествения произход на кралете. Поставя се под въпрос абсолютизмът на монархията, постепенно отпада крепостничеството, а поданиците получават възможност за изразяване и политически права, макар и все още твърде ограничени.

Важен елемент от теорията за модерната държава става т.нар. "естествено състояние" на обществото. Този проблем стои в основата на емблематичния труд на английския философ Томас Хобс "Леавиатан". Според тезата на Хобс, човекът е враг на човека, хората си съперничат за добиване на почести и привилегии, което води до война на всички против всички. В естествено състояние всеки човек може да бъде прокурор, съдия или изпълнител на присъди. За да се преодолее това, е необходимо нещо повече - обща власт, която да организира хората и да насочва действията им към общото благо. Това обединение, което по общо определение се нарича държава, трябва да накара хората да достигнат до първия и до втория естествен закон - тоест да се иска мир и да се пази този мир, както и всички да се откажат от правото си върху всичко. Поданиците на държавата трябва да делегират своите права на едно лице-суверен или събрание от хора, за да застане начело. 

На фона на последните събития в част от Африка, извели на показ нови изблици на насилие и кървави разпри, изниква въпросът: "Можем ли да се съгласим тогава напълно с теорията, че липсата на държавна власт води до една непрестанна война на човек срещу човека?" В редица африкански държави основното правило за оцеляване е, че 

печели най-силният 

Какво печели ли? Още един час, ден или месец живот. Редица експерти биха отбелязали, че вината или отговорността за запазването на това "естествено състояние" на преддържавните общества принадлежи на колониалните държави и бъркотията, която те са оставили след себе си. Донякъде можем да приемем това твърдение за вярно. 

В случая с Африка обаче винаги има много условности и много "но"-та. Безспорно има редица регионални фактори, които затрудняват общуването и разбирателството между африканските народи. По този въпрос има вече различни местни форуми, които се опитват чрез медиация, преговори и други съвместни формати да преодолеят бариерите и пропастите между етносите на Черния континент. Но само с вътрешни усилия постигането на мир, стабилност и напреднала държавна организация трудно би се осъществило. 

Ето защо тук идва и ролята на външните фактори. Обикновено те се проявяват под формата на политическото и икономическото влияние на великите сили, които обаче са по-заинтересовани да кръстосват шпаги за експлоатацията на богатствата и ресурсите на африканските държави, отколкото да се въвличат в по-сериозни процеси на миротворчество и демократизация на тези общества. Наистина кой би имал интерес от стабилни държави с демократични и силни граждански общества, които да са способни да упражняват независима политическа воля и да експлоатират за нуждите на своите общества ресурси за милиарди долари? Глобализацията и технологичният прогрес доведоха до постоянната нужда от запасяване или в някои случаи до презапасяване с определени ресурси. Всеки от големите играчи иска да запази своя статут и дял от лъвския пай. 

А каква по-добра мишена 

от богатата на полезни изкопаеми, минерали, дървен материал и други земя на Африка? Не е за подценяване и наличието на многоброен евтин човешки капитал. Изглежда, че предстои да станем свидетели на нов тип противоборство на африканска почва. 

Става въпрос за новите предизвикателства, които възникнаха като резултат от задълбочаващите се конфликти в Мали и Централната африканска република (ЦАР). Обявeното на френския президент Еманюел Макрон през септември намерение да изтегли от Мали и от региона на Сахел около 2000 войници, доведе до неочакван развой на събитията. На преден план излезе името на руската частна наемническа група с прякора "Вагнер" и нейната роля в развиващите се конфликти в страните от Сахел. През 2012 г. руските частни военни компании присъстваха само в две държави. Днес този брой се е увеличил до 27. Групата "Вагнер" сега се стреми да навлезе в Мали в момент, когато демокрацията там  е крехка и предизвикателствата на тероризма се засилват. 

От 2018 г. "Вагнер" действа в ЦАР, забелязва се също и в Судан, Либия и Мозамбик. Групата "Вагнер" е поела различни задачи по сигурността, включително обучение на местни сили, които сега са в основата на сключване на потенциален договор в Мали. Става въпрос за наемане на 1000 наемници, които да помогнат на страната в боевете срещу ислямистките фундаменталистки организации, които действат в региона на Сахел. Сред най-известните се нарежда "Ислямска държава за Велика Сахара". Мали се справя с припокриващи се кризи в сферата на политиката и сигурността, но ислямистките бойци разширяват своето влияние. Страната преживя два държавни преврата от август 2020 г. и в момента се управлява от военна хунта. 

На този фон перспективата за разполагането на "Вагнер" разтревожи Франция и усложни отношенията на Мали с основния му партньор по сигурността. Непосредствено след изявлението на временното малийско правителство за намерението да заменят френските войници с руски наемници, последваха и разговори с руското правителство. Франция незабавно осъди опита за руска намеса в страната. 

Известно е, че още през 2019 г. бе подновено споразумение между Мали и Русия в сферата на сигурността. Двете страни поддържат добри отношения още от средата на 90-те години на миналия век. Мали бе предупредена, че ако сключи сделката с наемниците, ще бъде изолирана в международен план. Експертите също не са сигурни дали ще се стине до финализиране на сделката за "Вагнер", но смятат, че основните фактори, които биха повлияли на крайното решение, са два. Първият е провеждането на конституционен референдум, който трябва да се състои на 31 октомври 2021 г., и свързаните с него общи избори в страната, насрочени за 27.02.2022 година. Вторият фактор е възможностите за военно ангажиране на Франция на страната на малийските сили и желанието й да подобрява и оптимизира диалога със своята бивша колония.

Излизането на "Вагнер" в светлините на прожекторите поставя два важни въпроса. Означава ли, че включването на руски наемници в съществуващите конфликти в Африка 

е заявка на Москва да разшири своето влияние 

на континента и ако да, то под каква форма? И второ, означава ли официалното включване на чуждестранни наемнически и паравоенни групировки в местните конфликти налагането на нови правила за водене на война? Фактите и доказателствата по точка 1 към момента са недостатъчни и противоречиви. Русия никога не е имала особено или значително присъствие в Африка. Най-голям процент икономическо и в известна степен политическо влияние сред великите сили тук се пада на Китай - около 60 на сто. Следват САЩ, бившите колониални държави като Франция и Португалия, може би Германия. Тогава въпросът за руското влияние и нараснал интерес в Африка остава отворен и предстои да наблюдаваме как ще се развива руската мека или може би дори твърда сила в тази част от света. Дали действията на Москва са по-скоро опит да противостои на Западния блок срещу налаганите санкции или е израз на нещо друго? 

Що се отнася до втората тенденция изглежда съвсем логично налагането на нови методи за водене на асиметрични войни и опити за политическа намеса. Бързото разрастване и еволюцията на различни радикални групировки превръща международната среда в изключително непредсказуема, а слаби, нестабилни и уязвими държави са перфектната среда за раждането и подхранването на фундаменталистки и радикални организации. В отговор включването на наемници, независимо дали финансирани от правителства или частни компании, ще придаде нов облик на локалните войни и конфликти и на практика би елиминирало всички познати правила за водене на класическа война. 

 

 

Газът може да поскъпне с повече от 3% през декември

автор:Дума

visibility 1451

/ брой: 228

ЕК не откри макроикономически дисбаланси у нас

автор:Дума

visibility 514

/ брой: 228

Жилищата в София са крайно недостъпни

автор:Дума

visibility 1660

/ брой: 228

Христо Стоичков влиза в търговията с ток

автор:Дума

visibility 646

/ брой: 228

Европа връща ограничения заради Омикрон

автор:Дума

visibility 225

Центърът Гешев

автор:Павлета Давидова

visibility 1508

/ брой: 228

Как животът се превръща в борба и достойнство

автор:Трифон Митев

visibility 1443

/ брой: 228

Учителите да се приравнят към втора категория труд!

visibility 5385

/ брой: 228

Надежда за промяна

автор:Аида Паникян

visibility 943

/ брой: 228

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ