АФИС: 2% разлика между ГЕРБ и БСП

По-малко от 2% е разликата между ГЕРБ и БСП в електоралните нагласи при евентуални парламентарни избори. Това сочи проучване на агенция АФИС за политическите настроения и оценки след българите, проведено между 14 и 19 септември. Според допитването при избори днес ГЕРБ биха получили 21,3 % от гласовете, а БСП - 19,6 на сто. Това означава, че разликата между двете основни партии продължава да се топи.
В същото време около 60 на сто от запитаните имат готовност да гласуват на евентуални нови парламентарни избори, което е доста висока избирателна активност.
Проучването показва още, че оценките на българите за това какво се случва в държавата са се влошили в сравнение с предишните летни месеци.
С два пункта за последния месец е спаднал делът на хората, които преценяват, че живеят по-добре в сравнение с другите, което се съчетава с един пункт нарастване на дела на онези, които смятат, че живеят по-зле. Спада и оптимизмът за бъдещето, без да се променят оценките за живота през миналата година.
Като основна причина за всичко това, наред с нестихващите скандали и разправии във властта, се откроява нарастващото масово безпокойство за развитието на икономиката, независимо от оптимистичните статистически оценки и прогнози.
Най-тревожните сфери за повечето българи са доходите, развитието на икономиката, безработицата и здравеопазването.
Всичко това, заедно с повишаващите се цени на стоките от първа необходимост, както и очакванията за по-високи сметки за ток, парно, вода и други влияе на тенденцията към ръст на обществените тревоги и съвсем логично дава отражение върху отношението към управлението на държавата и върху оценката за политическата обстановка като цяло. От средата на месец
Юли бележи рязко покачване делът на гражданите, които оценяват обстановката като крайно напрегната – от 36,8% през Юни на 52,3% в края на Юли.
През Септември тревожните оценки леко се успокояват (спад с около 3 пункта), но нараства делът на онези, които преценяват политическата обстановка като неопределена – от 25,2% през Юли на 30,4% през Септември.
За първи недоверието в парламента е по-високо дори от недоверието в съдебната власт. За първи път и местната власт е с негативен рейтинг.
Затова се покачва и делът на избирателите, които посочват предсрочните избори като някаква възможност за промяна. За последните три месеца този дял бележи ръст от 10 пункта и през септември достига ниво от 40 на сто.
Предлаганото „лекарство“ – смяна на министри, макар в началото да предизвика временни позитивни очаквания, сега бележи низходяща тенденция. Може би и заради това, че въпреки шумния спектакъл около трите оставки, небяха сменени министрите, които хората биха освободили от постовете им, ако зависеше от тях, а именно: Валери Симеонов (46,0%), Цецка Цачева (44,2%) и Румен Порожанов (36,8%). Допълнителен щрих към общата картина внасят и отговорите на въпроса „Нараства или намалява нивото на корупция? Според 53,5% от хората това ниво нараства, а според други 31,4% – остава на същото ниво. Едва 10,1% са на мнение, че корупцията в страната намалява, което не се споделя дори от половината от привържениците на партиите от управляващата коалиция.
Най-изразен е спадът в подкрепата за основната управляваща партия ГЕРБ, което е довело до изравняване на нейната позиция с тази на основния й конкурент – БСП.
Дистанцията между първите две политически сили вече е в неразличими от статистическа гледна точка стойности, а очаквания за позитивни новини по линия на правителството няма.

От друга страна, растат дяловете на потенциалните негласуващи и на онези, които при евентуални нови избори не биха подкрепили никого. Означава ли това обаче, че избирателят за пореден път се оглежда и търси активно нови политически проекти? И тук отговорът е и да, и не.
Да, защото готовността за гласуване на евентуални нови избори остава сравнително висока – около 60%, а настоящите парламентарно представени партии не могат да уплътнят такъв висок процент. А не, защото нито една от извънпарламентарните партии, включително и онези, които не съществуват, и към този момент са единствено продукт на слухове и догадки, не могат да разчитат на самостоятелен успех. За да се прогнозира евентуален успех на нови и още несъществуващи политически проекти, в отговор на отворен въпрос, те би трябвало да получават стойности най-малко от 2-3 на сто, а такива засега няма.
Прави впечатление, че свободно разпознаваемите партии са едва четири – ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака, отбелязват от агенция АФИС.