А той - в бяло
/ брой: 99
След месеци битки дали детската болница да е на мястото на Правителствената, или да се дострои онази с първа копка от 1978 г., премиерът отсече: Събаряме скелето, строим нова. Гражданското общество си отдъхна: "Чува се гласът ни!". Други си казват: "По-добре късно, отколкото по-късно". А премиерът утре гордо ще изкрещи в журналистическите микрофони: "Искахте нова болница, построих ви я!". Така пак лошото ченге ще е здравният министър. Нали преди две години стана същото: "разпореди" се Той на Ананиев и Горанов да измислят начин да се платят заплатите в болниците във Враца и Ловеч, въпреки наложените им от кредиторите запори. Какво стана, е отделен въпрос. И миналата есен бе същото: "Вчера съм се карал на Ананиев къде са 50 млн., които дадохме", та Ананиев трябваше 3 седмици по-късно да се обяснява защо 50-те милиона станали 6 милиона. Сценарият винаги е един и същ: министрите следват стриктно разпорежданията на шефа, а шефът застава пред протестиращите и хоп! - дава им исканото, като унижава министъра, а Той като в анекдота за Крикор и Гарабед, се появява целият в бяло!
Сега остава да видим колко ще струва новата болница, а преди това - кога ще започне строежът й и дали няма да има нужда от дарителска кампания. После ще се мисли за ремонт на официално откритата преди 10 дни детска болница. А през това време ще има ли достатъчно... време да бъдат обучени лекари по детски болести, защото повечето от сегашните са в предпенсионна възраст, а и достатъчно педиатрични сестри, които да останат в България?
И да не стане като с инфекционистите, за чиято липса властта научи едва преди месец - месец и половина? Това вече е сериозно и изисква години работа, както и държавническо мислене. Дали го има у настоящите управници? Защото новата сграда, новото оборудване, отпускането на повече места за специализация сякаш не са достатъчни, за да кажем, че здравната ни система е готова за следващи неочаквани шамари от живота.