А ще има ли "Брекзит"?

След гласуването за "Брекзит" Великобритания изпадна в раздвоение като нашенските "реформатори", които с единия крак са в опозиция, а с другия във властта. Подобно на тях и управляващите в Обединеното кралство обявиха, че напускат ЕС и връщане назад няма да има, но на втория ден взеха да шикалкавят и да обмислят как да запазят привилегиите си в Европа, че и да се сдобият с нови. Затова е спорен въпросът реално ще има ли "Брекзит" или той ще бъде преформатиран в статут на получленство в съюза.
Камерън, който разиграва картата с референдума още от 2013 г., само за да печели подкрепа в страната си и да измъква повече отстъпки от Брюксел, беше шокиран от резултата и подаде оставка. Но напуска чак през септември, когато партията му щяла да избира новия си лидер. Прав е председателят на ЕП Мартин Шулц като казва, че не е нормално цял континент да бъде взет за заложник заради конгреса на консерваторите. С тоя ход те обаче печелят време, през което много неща може да се преобърнат. Подписката от няколко милиона британци за прегласуване на референдума няма да предизвика нов вот, но показва, че се търси вариант за излизане "с чест" и с по-малко загуби от батака. Най-върлите защитници на развода с Евросъюза вместо да хвърлят шапки от радост, също бият отбой. Бившият кмет на Лондан Борис Джонсън, който до вчера държеше на раздяла "дай си ми куклите, задръж си парцалките", обяви, че страната няма да напуска общия европейски пазар. И написа в "Телеграф", че за британците в Европа и за европейците във Великобритания няма да има почти никакви промени. Сънародниците му пак щели да могат да работят в Европа, да живеят, да пътуват, да учат, да купуват къщи и да се заселват там. Ами тогава каква е разликата от нормалното членство в ЕС? Всички тия облаги обаче ще трябва да се договарят с Брюксел отново, няма да се мине без взаимни ангажименти. И може да струват на Острова доста по-скъпо, отколкото се дава сега в бюджета на общността. 
Подозрението, че Лондон ще протака нещата, докато "Брекзит"-ът реално се обезсмисли, нараства всеки ден. Шотландия вече заплаши, че по-скоро ще напусне Обединеното кралство, но няма да излезе от ЕС. И това не е бял кахър. Великобритания е ядрена държава и подводниците й не стоят в Ламанша, а край шотландските брегове. И май по-реалистичен е вариантът Единбург да се опита да наложи вето върху "Брекзит", тъй като решението за неговото активиране може да се вземе след съгласие на регионалните парламенти в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Камерън прехвърли отговорността за това върху следващия премиер. Но сътресенията сред консерваторите и опозицията подсказват, че наесен във Великобритания може да се наложат нови избори. И напускането на ЕС да потъне в още по-голяма неизвестност. Британският финансов министър Озбърн сгъсти мъглата с обяснението, че процедурата по отделянето на страната ще бъде задвижено едва когато тя е наясно какво точно ще постигне в диалог със съседите си от континента. Меркел, която доскоро миролюбиво зовеше Лондон да не бъде притискан, отсече: предварителни пазарлъци няма да има.
Евроелитът, който ласкаеше Камерън като изключителен политик и признаваше Великобритания за стабилен гръб на съюза, след референдума за "Брекзит" е обладан от гняв и бърза да се освободи от нея като от чумава. Неизвестността наистина срива пазарите и разклаща финансовата стабилност. Но има и друга причина: страхът, че "заразата" може да разрасне в епидемия и Обединена Европа да се разпадне. Комичното е, че колкото и в Брюксел да крякат, не могат да накарат насила британците да задействат член 50 от Лисабонския договор, за да стартират "Брекзит". И играта на нерви ще се проточи. Особено след като и американците активно се набъркаха в нея.
Защо, мислите, Обама прати на пожар държавния секретар Джон Кери да се срещне с еврокомисаря по външната политика Федерика Могерини, а после и с външния министър на Великобритания Хамънд? С излизането на Обединеното кралство от ЕС Вашингтон губи троянския си кон, с чиято помощ прокарваше всичките си прищевки в общността. Но при сегашната бъркотия скандалното трансатлантическото търговско споразумение между САЩ и Европа е на път да пропадне. Заплахите на френския премиер Манюел Валс, че ТТИП няма да има, ако липсват гаранции за спазване на френските стандарти за качество, са само "подробности от пейзажа". При активиране на "Брекзит" САЩ ще трябва да започнат преговорите отначало - с Брюксел и Лондон поотделно. Сиреч, тоталното заробване на Европа няма да се случи до края на годината, каквито бяха плановете зад океана. И може изобщо да не стане. Затова Кери се опита да успокои духовете, като поласка Великобритания като специален приятел и противно на колежката си Виктория Нюланд, каза че САЩ са за силен Европейски съюз. Извън дежурните любезности се очаква той да натисне британските лидери да поправят "грешката" от референдума. Ако не с директна отмяна, то с тупане на топката до безкрай.