А сега, лебеди мои?

Нищо друго не излиза от изтерзаната ми мозъчна кутия след вторнишкото мъчение, на което доброволно се подложих. Уникалното в своята абсурдност пребиваване на Да се свети името му в студиото на Юлиан Вучков не подлежи на квалификация. Няма определение. Достигнато бе толкова дълбоко дъно в комуникирането на ръководителя на изпълнителната власт в държавата с поданиците Му, че думи няма открити, няма открити...
Затова моля коленопреклонно Кеворк Кеворкян да приеме с хладнокръвие изплагиатстваното от него заглавие. Защото това, с извинение към него, е единственото, което можем да отроним.
А сега, лебеди мои, интелектуалци ненагледни, разкършете крилата на необятните си анализаторски способности и кажете къде живеем. В какво пребиваваме? Сложете му диагнозата, влъхви дежурни наукообразни.
Има ли граница, която Да се свети името му не е в състояние да прекрачи? Има ли морална норма, която да Го затрогва? Има ли естетически коректив, който да Му проговаря нещо? А и какво значение има всичко това за Него?
За Вучков, както се казва, или добро, или нищо. Какво и да се каже, ще е дълбоко безсмислено. За какво обаче му беше на Борисов вторнишкото упражнение? На коя струна е решил да свири?
За какво му беше, след не толкова перфидното, колкото примитивно публично хвалене на Сергей Станишев, да мята тия нескопосани теманета на ДПС? Кого убеждава - чугунестите си фенове или Сарая? Елементарно, но безнаказано.
Какъв е този министър-председател, който може в пълно съзнание да се съгласи да утрепе 2 часа в покорно изслушване на логореята Вучкова? По правилата на науката, ако е имало човек, когото предварително да е питал да ходи ли при Вучков и ако този човек е казал "да", вече трябваше да има ритуално убийство. По мъчителен начин. За назидание - посред Ларгото. Убити обаче няма. А в нашите измъчени глави остана само споменът на полуотегчената, полувбесена полуусмивка... И финалният замазан кадър, повече от красноречив - как от столчетата си в студиото след Него се надигат две масивни момчета със слушалки в ушите.
Къде са сега кохортите народопсихолози, социални антрополози, политолози, социолози, психиатри, анализатори, социални психолози?
Хайде, лебеди, казвайте какво беше това? Той чака коментарите ви. Облечете в наукоподобна целесъобразност това падение. Придайте му европейски привкус. Обяснете на всички още неизтрещели окончателно, че това беше нещо нормално, че главите на правителства по света така се държат. Че това е уважение към народа. Че това е уважение към свободата на словото и прочее дрън-дрън.
Казахме преди близо година "Така се става Мусолини".
След време обаче може и въобще да не ни пука. Тогава вече всички само покорно ще мучим.