А ракът да почака

Сагата с лекарствата с български адрес продължава. Заедно със затягането на коланите. Не е новина, че Здравната каса у нас плаща най-много за лекарства и за болнична помощ. Не е новина и това, че фирмите продават лекарствата си у нас най-евтино в целия ЕС, но данъци и такси ги оскъпяват, и докато стигнат по крайния потребител - стават много скъпи. Отделно системата ни е такава, че осигурителният фонд поема средно 1/4 от стойността им, докато в други европейски страни - около 3/4.
Поредната идея за спестяване на пари шокира обществото - да се спре за година включването на нови лекарства в списъка за реимбурсиране. Според касата идеята е на МФ, според пациентските организации - НЗОК дава становища и идеи за спестяване на средства, а МФ ги осъществява като свои. Едва ли за пациента има значение кой дава идеите и кой ги осъществява. Защото резултатът е един - болният българин остава без надежда за съвременно лечение. Европеецът със същата диагноза получава иновативно лекарство съвсем навреме. А кажете, че българинът е европеец!
Едната година обаче ще се превърне в близо две, защото и без това процедурите по регистрация на нови медикаменти у нас са твърде продължителни. Казано иначе, дете с рак, което би могло да се излекува с иновационно лекарство, трябва да каже на рака да почака и да не се развива две години, докато дойде новото лекарство.
Отделен въпрос е, че най-екзотичните идеи за спестяване на парите на касата (т.е. нашите пари!) дойдоха предимно по времето на ГЕРБ, когато и от резерва на НЗОК просто изчезнаха събираните 10 години вноски на българските граждани. Днес, близо 4 години по-късно, става ясно, че онзи милиард и половина не бил изчезнал съвсем, а станал част от държавния бюджет. В това време, в началото на ХХІ в., болният българин умира - без да дочака линейка, а сега и без да доживее лекарството си.