А проклетницата Мери нищо не усети!

Пенка Исаева
 

След двайсетина дни, на 6 февруари, барманите от цял свят ще си забъркат по един много специален коктейл и ще си кажат: "Наздраве!" Защо ли?
Защото тогава е техният професионален празник. При това си имат и светец покровител - Свети Аманд (около 600-685 г.). Той е католически монах, известен с евангелизацията на лозаро-винарските райони на Франция, Германия, Белгия. Смята се за покровител на винари, пивовари, ресторантьори и бармани.
                                                       
Занаят или призвание
       
Отстрани работата на барманите изглежда лека и занимателна, но всъщност тя се удава само на професионалисти. На тях им се налага по цял ден или по цяла нощ да стоят прави зад баровете и да разчитат бързо сигналите на клиентите. Затова казват, че да си барман е призвание, тъй като трябва и да си психолог.
От всеки човек барман не става, но пък от друга страна, всеки, който стои зад бара, има право да се нарече барман - зависи докъде е стигнал с ученето и с желанието да се усъвършенства. И най-важното е да обича работата си, да обича и клиентите. А реши ли да бъде сред най-добрите, необходимо е да стане отличник по следните предмети:

1. Основни познания за алкохолните напитки - за начина на производство, съдържанието на алкохол и захар, вкус и цвят на всички спиртни напитки и ликьори, както и на всички видове бира и вино.
2. Смесване на напитки, при което трябва да се познават добре класическите смесени напитки и основните техники за приготвянето им.
3. Работа с клиенти, които постепенно да бъдат превърнати в приятели. Да организират за тях стопроцентово парти и незабравимо шоу.
4. Флеър (атракция). Коронната дисциплина в барманството - най-атрактивна, най-трудна, най-оплювана и най-възхвалявана. Тя е тази, която събира погледите на хората, а човека зад бара превръща в герой.
5. Владеене на чужди езици за общуване с всякакви клиенти, но и за ползване свободно на чужда литература.
                                                         
Когато дойдат роботите

В немското градче Илменау, намиращо се в центъра на планината Тюрингервалд (подобна на нашата Пирин), живее Бен Шафер. Той управлява компания за човекоподобни роботи и е сътворил робота Карл, който е... барман. Е, вярно е, че не може да се усмихва и да върти очи, да сваля мацки и да пие на аванта. Но пък спокойно налива питиета, смесва коктейли и дори може малко да говори. Според създателя му един ден планетата ни ще бъде населена с роботи и светът ще бъде съвсем друг.
Има и още едно изобретение при барманите - новата система за разливане на бира, която помага на много заетите бармани. Тя позволява кранчетата за наливното пиво да са достъпни за клиентите. Е, не за всички, а само за редовните, и то за тези със специални гривни с измерващо устройство, което отчита изпитото пиво. А клиентът трябва да го заплати на бармана, преди да си тръгне. С такива устройства са оборудвани барове в Калифорния.
                                                         
Кафе срещу целувка?!

Представете си, че вместо пари поискат да платите с целувка кафето? Не, не за бармана, а за човека, с когото сте дошли. Тази нестандартна идея предлага кафене в центъра на Сидни, Австралия. Промоцията важи за всички двойки, посетили заведението от 9 до 11 часа два дни в месеца. Симпатичен сервитьор с лек френски акцент пояснява, че целувката трябва да е истинска.
И още едно подобно нововъведение, получило голямо одобрение от жителите и гостите на Ница. В известно кафене определят цената на ободряващата напитка от начина, по който я поръчва клиентът на бармана. Например: "Едно кафе!" струва 7 евро;  "Едно кафе, моля" вече струва 4,25 евро; "Здравейте, едно кафе, моля" пада на 1,40 евро...
Инициативата на мениджърите на кафенето веднага дала резултат. Клиентите приели предизвикателството с усмивка и дори прекалявали с любезностите към персонала.
                                       
Как да привлечете вниманието
 
Застанали сте на бара и искате да поръчате своето питие, но човекът зад бара изобщо не ви обръща внимание - или не ви харесва, или не ви вижда, или го мързи. Барманът също е човек, не е робот (все още?!), така че си има някои правила, с които да избегнете 20-минутно висене на бара.
   
- Не заемайте ненужно място - или поръчвайте по-често, или се преместете някъде по масите.
- Идете в заведението, преди то да се е напълнило. Така ще заемете по-добра позиция.
- Поръчвайте бързо, и то не разни изгъзици в час пик за бармана. Плащайте пъргаво.
- Не викайте, докато поръчвате, и в никакъв случай не тропайте по бара, за да привлечете внимание. Хората с тази професия имат добро периферно зрение, тъй че барманът ви е видял.
- Не искайте от бармана да ви се усмихва, той може да ви поднася питието и със сериозна физиономия, което означава само, че работи. Но вие се усмихвайте, защото любезните клиенти ги обслужват много по-бързо.
- И накрая само за напомняне: давайте бакшиш! Вие се веселите, но барманът работи, нали?
                                    
               
Топ 3 на най-прочутите коктейли

Знаменитият "Блъди Мери"
Създаден е през 1920 г. Най-популярната версия за произхода му е свързана с Хемингуей. Парижкият хотел "Риц" дал убежище за любовта на Хемингуей с журналистката от в. "Таймс" Мери Уелш.
- Жена ми иска да спра да пия. Щом се прибера, тя усеща дъха ми и започва скандал - оплакал се писателят на бармана.
Специално за целта барманът измислил коктейл без мирис на основата на водка и доматен сок. На следващия ден приел поздравленията на Хемингуей:
- Много добре! Проклетницата Мери не усети нищо!
Така коктейлът получил името си...
 
Продукти: 50 мл водка, 100 мл доматен сок, 1 ч. лъжичка лимонов сок, 4-5 капки сос "Уочестър", 2 капки сос "Табаско", черен пипер и сол на вкус.
Приготовление: Всички съставки, включително и подправките, се разбиват в шейкър с лед. Коктейлът се изсипва във висока чаша без столче, в която предварително са сложени кубчета лед. Украсява се с резенче лимон и листо от целина.

Най-старият коктейл "Куба либре"
Приготвен е за първи път в Хавана през 1900 г., когато капитан от американската войска влязъл в един бар и си поръчал светъл ром, разреден с току-що внесена в Куба кока-кола върху кубче лед с изстискан лайм (зелен лимон) отгоре. Капитанът изпил питието с такава наслада, че другите войници в бара побързали да си поръчат същото. След няколко изпити напитки един от войниците вдигнал тост "За свободата на Куба!" Така коктейлът получил своето име "Куба либре", както всъщност бил и бойният вик на войската.

Продукти:  50 мл бял ром, 15 мл сок от лайм, 150 мл кока-кола.
Приготовление: Във висока чаша се сипват ромът и сокът от лайм, слага се лед и се долива с кока-кока.

Прочутият "Дайкири" 
"Родил" се е преди повече от 100 години край мина за добив на желязна руда в Куба, която се казвала Дайкири. Веднъж инженерът Дженкин Кокс от мината трябвало да даде нещо за пиене в близкия бар на изморените миньори. Но в избата имало само ром, лимони и захар. Кокс смесил съставките, добавил лед и го поднесъл на хората. Един от тях попитал как се казва това питие. Кокс отговорил:
- Не знам, ще трябва да е кисел ром.
Човекът се възпротивил:
- Не може едно толкова приятно питие да се казва така. Нека да го кръстим дайкири.
Коктейлът е обезсмъртен в романите на Хемингуей - един от най-големите му почитатели. Президентът Кенеди също обичал дайкири.

Продукти: 40 мл бял ром, 25 мл лимонов сок, 1 ч. лъжичка пудра захар, за украса - резенче лимон.
Приготовление: В шейкър с лед се сипват  ромът и лимоновият сок, добавя се захарта и се разбърква. Коктейлът се изсипва в чаша за мартини и се пуска резенче лимон.