А НА СУТРИНТА ТЕ СЕ СЪБУЖДАТ

Божидар ТОМОВ

    Имам едни приятели, на които често се случва да попрекалят с пийването. Тези мои приятели като седнат някъде и просто се забравят. В смисъл, че забравят кога са седнали, забравят, че са седнали да обърнат по едно малко, забравят, че с парите, които накрая ще платят, е трябвало да купят кисело мляко и чеснов лук или нещо друго, подарък, примерно на жените си за Великден. Е, там край масата тези приятели разменят разни мисли, потоци от информация, изказват на висок глас предложения как да се управлява държавата, как да се реформира здравеопазването, откъде да се вземат пари за пенсии и т.н. Случват се дебати, случва се и пълен консенсус.
    А на сутринта те се събуждат. Прилича тази ми реплика на едно известно литературно заглавие от по-новата класика, но въпреки известни съвпадения в сюжета събуждането няма никакви литературни аспекти. Някои от приятелите имат главоболие. Други рани по лицето, ако дискусиите са били по-остри предната вечер. Някои имат и едното, и другото. Едновременно с това пък нямат никакви пари, кисело мляко и чеснов лук също няма, а за подаръци направо нека не говорим. Това, че съм се събудил, мислят си всички до един, това че съм се събудил е просто само по себе си един подарък. Това събуждане в същност не носи радост, не носи спомени, не съдържа поводи за гордост... Въртят се разни подобия на мисъл, нещо от рода на: ама какви ги наговорих снощи, о, Боже!  Ех, да имаше сега една биричка. Или по-добре две бирички да имаше... По-често няма. И почват угризенията, почват съмненията и всичко това завършва с решително заключение: това не бива да се прави така друг път! Никога повече! Отсега нататък...
    Част от моите приятели, които не носят бради, се изправят срещу огледалата си, за да се избръснат. Едни се питат – как? Ама това аз ли съм. На други им иде да се заплюят. Трети мълвят: е не, не съм си мой тип. И аз се сещам за едно: до голяма степен повечето мои приятели, най-вече онези, които я карат по принципа водка, водка, вино, бира и пак водка, а също и другите, дето са на водка, водка, водка и пак водка, та до голяма степен тези мои приятели страхотно приличат на държавата ли, на обществото ни ли, не се сещам как точно да го кажа. Събуждат се, след като са се упивали, празнували, буйствали, събуждат се и като видят какво става вътре в тях, пък и около тях, мислят си: А бе, кешки да не бях се събуждал!
    И отиват да уталожат разочарованието си с помощта на програмата „биричка, водка, водка, вино и пак водка”. С надеждата, че утре, като се събудят, всичко ще бъде по-различно от днес.