А кой да мисли за децата ни

Едва 9.7 процента от българските младежи четат книги в свободното си време, отчете национално представително изследване на НЦИОМ, проведено през юни т.г. Практически никога не посягат към книга 55 на сто от младите хора у нас. По данни от същото изследване всекидневното гледане на телевизия е основен начин за запълване на свободното време за 83 процента от младежите, а 12 на сто признават, че не правят нищо особено в свободното си време. Потискаща статистика... Макар да е закономерна и логична на фона на цялостното състояние на държавата и обществото, на девалвацията на ценности, на фалшивите образци за подражание, създавани и утвърждавани с години.
Във времена, когато всеки ден четем стряскащи новини като тези, че ученички си режат ръцете с пергели, за да привлекат вниманието на съучениците си; деца се увличат по сатанински ритуали; голяма част от подрастващите проявяват нездрав интерес към трагичното, към смъртта и самоубийствата, признават психолози; 13-годишно момиче се натрови с алкохол, след като купило уиски и текила и организирало почерпка с компания в двора на училище... би трябвало да бъдем много по-загрижени и ангажирани с всекидневието, проблемите и начина на живот на нашите деца.
Какви ли са ценностите, изповядвани от онези, които завчера зацапаха ликовете на Стената на славата на Сахат тепе, създадена от художника Стойко Гъганов? Дали са разпознали Дебелянов, Елин Пелин, Гяуров - личности, заради чието творчество светът ни уважава и благородно завижда? Може би не са. И все по-малко ще разпознават образите на най-светли личности от българската история и култура, ако продължим да изхвърляме от учебниците някои "овехтели" класици и да намаляваме в учебните програми часовете за музика и история на изкуството.
Докато в Австрия, с която се смятаме равни вече и ние като страна-членка на ЕС, това лято министри, общественици и видни личности от всички области четоха лекции на деца в организиран от община Виена детски университет. За парите, които се отделят за култура в тази страна, още много дълго само можем да мечтаем. Но вниманието, което се оказва на децата, свидетелства какво значение се отдава на подготовката и възпитанието на поколението, на което принадлежи бъдещето. Това не струва пари, но е безценно като жест и личен пример. И със сигурност дава резултати.