Реалност или химера

Едва няколко дни, след като начерта апокалиптична картина за състоянието на държавните сметки и призова политическите сили на консултации за бюджет 2025 г., служебният финансов министър Людмила Петкова изведнъж смени тона и започна да ни уверява, че предвиденият дефицит за догодина ще бъде в рамките на 3% от БВП. По този начин страната ще продължи да изпълнява един от т. нар. Маастрихтски, или конвергентни критерии, покриването на които е необходимо, за да може България да стане част от еврозоната.
Увереността на ресорния министър, че е възможен бюджетен дефицит в рамките на 3% от прогнозния БВП, е донякъде изненадваща, предвид мрачната фискална картина, която беше обрисувана в края на миналата седмица. Тогава Петкова обяви, че държавните приходи ще нараснат със 7,2 млрд. лв., което представлява годишен ръст от 7,7%, докато разходите ще се увеличат с 18,1 млрд. лв., или годишен ръст от 18,2 на сто.
В понеделник обаче в Брюксел Петкова е заявила пред еврокомисаря по икономика Паоло Джентилони, цитирана от Пресцентъра на ведомството, че дефицитът няма да излиза от 3-процентната граница. И това, при положение, че няма информация през почивните дни да е бил проведен съответният диалог с политическите формации за предприемане на мерки за оставане в границите за влизане в еврозоната.
По принцип Законът за държавния бюджет е един от най-важните закони за всяка държава най-малко по две причини. Чрез него се разпределят средствата, с които могат да разполагат всички сектори на обществено-икономическия живот. Освен това от него се вижда дали властта има смелост за реформи, които се оказва, са повече от необходими. Опитът сочи, че в подобни ситуации у нас политиците вървят по силата на най-малкото съпротивление - режат се доходи, намаляват се разходи. Никой обаче не смее да пипне например престъпно раздутата администрация или свръхпечалбите на банките. В предизборна обстановка обаче едва ли някой ще посмее да сложи пръст в раната.
А реалността се разминава с обещанията на служебния финансов министър. Защото  бюджетът за тази година трудно ще се вмести в заложения дефицит от 3%, а под още по-голям въпрос е как ще се състави бюджетът за 2025 г., така че да се вмести в това ограничение. Таванът на този показател е сред критериите от Маастрихт, на които трябва да отговарят страните, които искат да приемат еврото.
До момента България не отговаря само на критерия за ценова стабилност, тоест инфлацията. Икономисти обаче се опасяват, че тъкмо когато успее да отговори на този критерий, ще излезе от рамките на другия - за размера на бюджетния дефицит. Същевременно прогнозата е, че едва ли бюджетът ще бъде приет до края на годината заради изборите и неяснотите след това.
По правило бюджетът се предшества от данъчните промени, чрез които се осигурява неговата приходна част. За догодина властта ни предлага само данъчна козметика, а не необходимата данъчна революция. За нея се изисква доста политическа смелост, която управляващите явно не притежават. Конкретно за България данъчната революция трябва да има два основни елемента - въвеждане на прогресивно подоходно облагане и налагане на диференцирана ставка на ДДС. Нищо от това обаче няма да се случи. А така еврозоната от близка реалност може да се превърне в далечна химера.