А къде е държавата?

Авторът на "Приказка за стълбата" и "Работникът", на "Руският Прометей" и "Тълпите", на "Роза Люксембург" и "Юноша" не заслужава тази немара и разруха, в която е потънал неговият дом на ул. "Овче поле" 116 в столицата.
Смирненски не заслужава подобна участ! - това прекрасно го знаят софийските  чиновници, които досега си правеха оглушки за поддържането на сградата, макар че тя беше публична общинска собственост. Подобно на паметника "1300 години България", къщата беше оставена да се руши и разваля, да тъне в смрад и неведение. Дали поради ненавистта и омразата на новоизлюпените родни "демократи" към "комуниста" Христо Смирненски? Или заради тяхната примитивна нетърпимост към неговите идеи? Все тая, но е факт, че през годините на "прехода" домът на поета беше оставен на произвола на съдбата. Не проявиха достатъчна настойчивост за неговото опазване и от Националния литературен музей. През 2004 г. къщата-музей "Христо Смирненски" официално беше затворена за посещение и цялата експозиция преместена във фондохранилището на музея.
Неотдавна един общественик и политик с будна гражданска съвест като Борислав Цеков надигна глас за спасението на къщата. Прави чест на този интелигентен млад мъж, че той се извиси над политическите страсти и пристрастия, антипатии, и застана срещу "общественото безразличие и чиновническо бездушие". След месец или два ще се събере и създаденият по негово предложение инициативен комитет за спасяване на къщата. Това е чудесно, но след като вече държавата е пълноправен собственик на сградата, не следва ли и тя да си поеме отговорността за нейното опазване и поддържане?
Излишно е да убеждаваме някого колко голям и талантлив поет е Христо Смирненски. Още по-излишно да доказваме къде е мястото му в националната ни литература. Неговият поетически гений не се нуждае от подобна индулгенция. Дано да проумеят това най-сетне разнокалибрените политически ненавистници и бюрократи. Дано.