Дъ некст стейшън

Българското метро поумня... и заговори на езика на Шекспир. Причината е хубава - предстоящото разширение на подземните линии до аерогарата и очакваното увеличение на пътниците-чужденци. Дотук добре. По български обаче конят (поумняването) превари каруцата (фактическото пускане на линиите). Така напевният женски глас вече хвърля в заблуда куп пътници, въобразили си, че новите дестинации са факт. Това да беше кахърът.
Копахме, милиони хвърлихме, а озвучаване за няколкостотин лева не можем да направим като хората. Записът, който тревожи ушите на пътниците на всеки 2-3 минути, е безобразен глобално лингвистично, синтактично и като произношение. Разваленият английски с хард българско звучене и иносказателност създават обаче усещане за виталност. Как звучи само: "Дъ некст стейшън ис Джи Ем Димитров". Озадачените хора само се ослушват. Ден след явното недоразумение "джи ем - GM" (генерален директор), женският глас вече напява "Ге Ме", което е автентично самобитно на фона на стейшъна и некста.
Поумнелите доста по-рано от столичното метро подрастващи ахват от очевидно затрудненото произношение на Централна гара - "Рейлуей стейшън". Как ни липсват "Лайънс бридж" (Лъвов мост) или "Кингс таун роуд" (Цариградско шосе)!     
Това е метрото ни в момента. Хиляда души копаха като луди няколко години, за да направят станции за чудо и приказ за милиони, а сега не можем да намерим един човек, който да каже правилно на английски десет думи. Но все пак хоупът (надеждата) умира последен. Преди "стейшън Надежда". Дано настоящото английско издание на столичния метрополитен спийк да не е последно. А... чужденците впрочем се впечатляват не само от това, което виждат, но и което чуват. Нашето си е жива мъка...