За ракетите - тайно

Максим Макаричев, Иван Петров

През септември руски и американски експерти ще се срещнат, за да обсъдят как се изпълнява Договорът за ракетите със среден и малък обсег (РСМД).
"Това ще са консултации по взаимните тревоги", дипломатично обясни целта на срещата източник в Министерството на външните работи. Засега е неизвестен количественият състав на експертите, но на Смоленския площад (там се намира руското външно министерство - бел. прев.) твърдят, че консултациите ще преминат "на доста солидно ниво" с участието на външнополитическите и отбранителните ведомства на двете държави.
Ще припомним, че в годишния доклад на Държавния департамент за спазването на споразуменията по контрола на въоръженията американците обвиниха Москва, че нарушава Договора за РСМД, подписан преди повече от четвърт век. В доклада в частност се казва, че Русия уж "била нарушила приетите според договора ангажименти да не изпробва, да не произвежда и да не разгръща крилати ракети със земно базиране с радиус на действие от 500 километра до 5,5 хиляди километра, а също така да не произвежда пускови установки на такива ракети". В Москва нарекоха предявените обвинения голословни, "от поредицата вашингтонски претенции по други поводи".
В специално послание до руския президент Владимир Путин стопанинът на Белия дом Барак Обама изрази готовност да се организира среща между представители на Русия и САЩ за условията на спазването на договора.
В това число става дума за диалог на най-високо ниво.
Кои забрани и ограничения, предвидени в договора преди повече от четвърт век, толкова вълнуват политиците днес? Договорът за ликвидирането на ракетите със среден и малък обсег влезе в сила на 1 юни 1988 година. В съответствие с него страните в течение на три години трябваше да ликвидират всички пускови установки и ракети със земно базиране с радиус на действие от 500 до 5500 километра, в това число ракетите, разположени на европейската и азиатската територии на СССР. САЩ също гарантираха изтеглянето на своите "Пършинги" от територията на Западна Европа. Това бяха първите в историята договорености за реално съкращаване на въоръжения. За контрол над ликвидирането на ракетите се предвиждаха инспекторски проверки.
Съгласно член 3 от договора, на ликвидиране подлежаха:
Ракети със среден обсег:
От страна на СССР - РСД-10 "Пионер", "Р-12", "Р-14" (според класификацията на НАТО "SS-20", "SS-4" и "SS-5" съответно) и крилатите ракети със земно базиране РК-55 (според класификацията на НАТО - SSC-X-4 "Slingshot").
От страна на САЩ - "Пършинг-2" и "BGM-109G" (крилатата ракета Tomahawk със земно базиране).
Ракети с по-малък обсег:
СССР - "ОТР-22 "Темп-С" и ОТР-23 "Ока" ("SS-12" и "SS-23");
САЩ - "Пършинг-1А".
Към юни 1991 година договорът беше изпълнен изцяло: Съветският съюз ликвидира 1846 ракетни комплекса и 825 пускови установки (от тях близо половината бяха произведени ракети, които не бяха на бойно дежурство); США - 846 комплекса и 318 установки.
Страните също така се задължиха да не произвеждат, да не изпробват и да не разгръщат балистични и крилати ракети със земно базиране със среден (от 1000 до 5500 километра) и с по-малък (от 500 до 1000 километра) обсег.
При това, според мнението на много от руските експерти, Вашингтон, тълкувайки това споразумение изцяло в своя полза, принуди Москва да приеме ликвидирането на оперативно-тактическите ракети "Ока", които бяха с обсег на полета 450 километра и по никакъв начин не попадаха под забрана. Едновременно ние загубихме най-мощните в света миболни ракети с далечина на полета 5500 километра, които държаха под прицел всички важни обекти на НАТО в Европа.
В интервю за "Российская газета" претенциите на САЩ по повод на Договора за ракетите със среден и по-малък обсег неотдавна коментира зам.-министърът на отбраната, отговарящ за международното направление, Анатолий Антонов. По думите му, този договор има безсрочен характер и в него са предвидени инструменти за решаване на спорни въпроси. Американските колеги обаче не са пожелали да се възползват от тях, а просто "са изсипали" в медиите неоснователни обвинения. Нещо повече - неясно защо са въвлекли в тази история генералния секретар на НАТО, въпреки че Алиансът няма никакво отношение към договора.
Важно е също, че и руската страна има подобни претенции към Съединените щати за неспазване на договора. В частност, американците са използвали при тестването на средства на противоракетната отбрана ракети-мишени, подобни по характеристика с ракетите, забранени от Договора за ракетите със среден и малък обсег на действие. Има въпроси и към въоръжените безпилотни самолети, а също така към пусковите установки "МК-41", които възнамеряват да разположат в Полша и Румъния. Отговори на редица от тези въпроси САЩ така и не дадоха. В същото време Русия е готова да почака за аргументирани отговори и не прибягва до помощта на медиите, за да дава публичност на претенциите си.
Анатолий Антонов също така припомни, че миналата година на среща с представители на военно-промишления комплекс президентът Путин отбеляза, че решението на Горбачов да подпише договора "най-малкото е спорно". Държавният глава все пак добави, че Русия ще спазва този документ.
В същото време не може да не признаем, че за три десетилетия военно-политическото положение в Европа и света се промени кардинално. Прекрати съществуването си Варшавският договор, осигуряващ количествен паритет във въоръженията между СССР и НАТО. През 1987 година ракетни въоръжения със среден и малък обсег, освен Съветския съюз и Съединените щати, притежаваха само Франция и Китай. Днес броят на страните, които имат такива ракети, приближава три десетици. Повечето от тях се намират в непосредствена близост до Русия.
В началото на август Москва даде да се разбере във Вашингтон, че "неблагополучното положение със спазването на Договора за ракетите със среден и малък обсег предизвиква особена тревога на фона на продължаващото планомерно и методично разклащане от страна на Вашингтон на системата на глобалната стратегическа стабилност".
В частност, пусковите установки "МК-41", които САЩ възнамеряват да разположат в Полша и в Румъния в рамките на системата за глобална противоракетна отбрана (ПРО), могат да изстрелват крилати ракети със среден обсег и сухоземният им вариант може да се разглежда като пряко нарушаване на подписаните преди споразумения.
На този фон решението за среща на експертите на двете страни може да се разглежда като определен пробив. "Във Вашингтон не искат да ни чуят. За този, както и за други спорни въпроси, САЩ слушат само себе си", отбелязаха на Смоленския площад. И добавиха, че "проблемите, свързани с изпълнението на Договора за ракетите със среден и малък обсег, са добре известни и на двете страни". "С тях трябва да се занимаваме в работен режим, без да прибягваме до мегафонната дипломация", подчертаха в Министерството на външните работи на Руската федерация.


Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег (на английски: Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty, на руски: Договор о ликвидации ракет средней и меньшей дальности) е споразумение от 1987 г. между САЩ и Съветския съюз. Подписан е във Вашингтон от държавните глави на САЩ и СССР - президента на САЩ Роналд Рейгън и председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР Михаил Горбачов, на 8 декември 1987 г. След ратифициране от Сената на САЩ (27 май 1988 г.) влиза в сила след подписване от Рейгън и Горбачов в Московския Кремъл на 1 юни с. г.


Връзка от три ракети РСД-10, подготвени за унищожаване, на полигона Капустин Яр, Астраханска област, 1 август 1988 година


Американски военни инспектори при ликвидирането на ракети РСД-10 в Читинска област, 1988 година


РСД-10 в музея


Крилатите ракети със земно базиране РК-55 (според класификацията на НАТО - SSC-X-4 "Slingshot")


Американската ракета "Пършинг-2"


Крилата ракета "Томахоук"