Предсърдното мъждене не разкрива тайните си

Сърцето бие неравномерно, най-често ускорено. Какво може да е това? Най-вероятно  предсърдно мъждене (ПМ). То е най-често срещаният вид сърдечна аритмия. Това е хронично заболяване, което причинява невъзвратими промени в сърцето, води до сърдечна недостатъчност, влошава качеството на живота, влошава когнитивните функции на мозъка, посочва проф. д-р Светла Торбова.
Има различни

видове

предсърдно мъждене: на пристъпи - аритмията се появява като пристъп и изчезва след броени часове или дни; продължаващо (персистиращо) - сърцето не може да се върне само към нормалния си ритъм, но чрез специални мерки той все пак може да се постигне и да се възстанови нормален ритъм; перманентно предсърдно мъждене, което не се повлиява от обичайните мерки.
Къде възниква проблемът? Сърцето разполага с 4 кухини - двете малки предсърдия и двете големи сърдечни камери. Между предсърдията и камерите има клапи, те служат като вентил, за да не навлиза кръвта в предсърдията. За да транспортират кръвта към камерите, предсърдията се свиват. Щом камерите са пълни, те изтласкват кръвта в кръвообращението. При ПМ този координиран процес е нарушен. Предсърдията не се свиват, а потръпват с висока честота - 350-600 пъти в минута. По този начин се накърнява способността на камерите да помпят кръвта, а цялостната дейност на сърцето е нарушена.

Причините

за ПМ може да са различни. Рисков фактор за възникването му в 40% от случаите е наследствената обремененост, казва проф. Торбова. Най-често причината е сърдечна недостатъчност, високото кръвно и напредналата възраст. 6-10% от хората над 80 г. развиват смущения на сърдечния ритъм. Може да има увредени сърдечни клапи, заболяване на сърдечния мускул (кардиомиопатия), коронарна болест или хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза). По-рядко причината може да е хронична зависимост от алкохола и никотина.
Най-честото обяснение е продължителното поддържане на високо кръвно. ПМ може да възникне на всеки етап от развитието на артериалната хипертония, но зачестява с увеличаване на продължителността на заболяването, с по-лошия контрол и с напреднали увреждания на сърцето, с ранното стареене на сърцето и съдовете, което е характерно за хипертонията. Проучвания на Българската лига по хипертония за ПМ при високо кръвно сочат, че хипертоници на средна възраст 70 години са с честота на ПМ 4%, а хипертоници с висок сърдечносъдов риск са с честота на ПМ 19% .
Ако се случи при деца, причината е вроден дефект на сърцето. При около 16%, или всеки седми, от пациентите не може да бъде открита органична увреда като причина за предсърдното мъждене. Обикновено се съпровожда със

симптоми

като сърцебиене, усещане за тежест в гръдната област, умора, отпадналост и др. Те може да са от минимални, едва доловими оплаквания, до тежък световъртеж и сърдечна слабост. В 30% от случаите е възможно да протече безсимптомно, но

последиците

са същите. Нарушената по този начин функция на сърцето естествено води до намаляване на ефективната работа като помпа, в резултат на което в някои негови части кръвотокът е забавен или в застой. Това състояние допринася за образуването на тромби и повишава риска от инсулт, свързан с предсърдното мъждене.
Контролирането на кръвното налягане е основен начин за профилактиката на сърдечния инфаркт и мозъчния инсулт, категорична е проф. д-р Параскева Стаменова. Пациенти с ПМ имат 3 до 5 пъти по-висок риск за мозъчен инсулт спрямо лицата без ПМ. Около 30% от всички мозъчни инсулти протичат безсимптомно. Това са т.нар. неми инсулти. Голяма част от тях се дължат на безсимптомно ПМ.
ПМ е причина е за 30% от хоспитализациите за ритъмни нарушения.
Рискът от възникване на ПМ нараства с възрастта и при хора над 75 г. се среща при 1 от 10. ПМ се

лекува

с различни медикаменти, които нормализират сърдечната честота. Специални лекарства могат да забавят предаването на импулсите в предсърдията и така да понижат сърдечния ритъм, се обяснява в статия, чиито консултант е проф. Томас Майнерц - директор на клиника и поликлиника за обща и интервенционална кардиология, Университетски център за сърцето в Хамбург. Към тези лекарства спадат бета-блокерите, които се свързват с определени места в сърдечния мускул - бета-рецептори, и така повлияват на сърдечния ритъм. Блокери на калциевите канали като верапамил влияят по подобен начин. При трайни ритъмни смущения се прилагат и пейсмейкъри, които подават необходимите електрически импулси, за да работи сърцето както трябва. Ако нито един от тези методи не помогне за трайно справяне с проблема, се прилага т.нар. катетърна аблация. Със специален тънък катетър се прониква през голям кръвоносен съд (най-често от бедрото) чак до сърцето. В повечето случаи се прегарят нервни окончания на белодробната вена в предсърдието. Особено важно е да се предотврати образуването на тромби, като за целта се изписват съответните медикаменти.



По данни на Българската лига по хипертония постоянното високо кръвно налягане съпътства най-честите състояния при пациенти с предсърдно мъждене:             
  72% от мозъчните инсулти
  82% от хроничните бъбречни заболявания
  77% от захарния диабет
  71% от сърдечна недостатъчност       
  73% от коронарно болните
  62% с метаболитни заболявания



Кога кръвното е в норма?

За нормално кръвно налягане се считат стойности до 120/80.
Между 120/80 и 139/89 се нарича "пред-хипертония".
Кръвно налягане от 140/90 или с по-високи стойности се определя като високо.
Първото число от стойността (т.нар. систолично кръвно налягане) съответства на налягането в артериите, докато сърцето се съкращава и изпомпва кръв в артериите. Второто число от стойността (т.нар. диастолно налягане) съответства на налягането в артериите, когато сърцето се отпуска след съкращението му. Диастолното налягане отразява най-ниското налягане, на което са изложени артериите.