Да живее Арменската рота! Да живее Антраник!

 Които са били в Момчилград, може и да знаят. На костницата там, издигната в памет на загиналите воини през Балканската война, са поставени паметни плочи с имената на падналите герои. Едно до друго са имената на Агоп Сухрабян, Арменак Асланян, Бюлбюл Силян и Атанас Тодоров, Георги Николов, Илия Михов... Деветима арменци и шестима българи. Така, както са били заедно в героичните боеве при Мъстанли (Момчилград), Узунхамидлер, Мерхамлъ и Шаркьой през 1912-1913 г. В състава на Българската армия, в боевете за освобождаването на българските земи. И като потвърждение на историческата съпричастност между двата народа и тяхната традиционна дружба.
А гениалният наш поет, нежният лирик Пейо Яворов, също участник в Балканската война, написва своето знаменито стихотворение "Арменци". Като личен вопъл, който всички българи възприемат за свой.


Справедливият характер на Балканската война е причината в редовете на Българската армия да постъпят много чужденци. Още при обявяването на мобилизацията в Русе 60 арменци се записват доброволци в Опълчението. А в София арменските дейци Антраник Озанян, Хугас Минасян и Хачик Товавчян се обръщат към организаторите на Македоно-Одринското опълчение в него да бъде включена и Арменската доброволческа рота. Молбата е изпратена и до правителството. Откъдето на 27.IХ.1912 г. отговарят, че то с радост приема подкрепата на арменските доброволци.
А в Заповед на Македоно-Одринското опълчение щ 2/3.Х.1912 г. пише: "При формирането на Македоно-Одринското опълчение, предвид симпатията на арменците към България..., разреши се формирането на една арменска рота с арменско национално знаме, с арменци - офицери и войводи."
Правилата са ротата да има 150-160 души, но желаещите са далеч повече. Поради което е решено арменската рота да бъде в състав от 230 души. Но и тази цифра е надхвърлена.
Окончателното формиране на Арменската чета привършва на 8 октомври. В този ден

в София са осветени и двете й знамена

едното - революционно, а другото - народно. Всички доброволци полагат и клетва за вярност. На 16 октомври 1912 г. Арменската доброволческа рота е включена в състава на новоформираната 12-а Лозенградска дружина. Нейн войвода е националният герой на Армения Антраник Озанян. Първоначално ротата има 231 опълченци. Но в хода на бойните действия съставът й достига до 271 души. Това са все арменци - учители, занаятчии, работници, пристигнали от различни места, но обединени от общото желание да помогнат за освобождаването на останалите под робство българи.
 Една от големите мъчнотии при формирането на Македоно-Одринското опълчение е снабдяването с облекло, оръжие и др. Нужни са 430 коли, близо 2000 коня и около 1000 вола. Недостиг има и за Арменската рота. Но специално за нея, като подарък от арменски търговец в Англия, са изпратени 1000 ками. А на 23 октомври, след тържество пред храм-паметника "Ал. Невски" в София, от сборния пункт на площад "Славейков", начело с войводата Антраник арменските доброволци се отправят в поход към фронта. Настроението и сред изпращачи, и сред четници е като за сватба, типично за Балканската война.

На 4 ноември 1912 г. е бойното кръщение на ротата

На този ден арменските доброволци участват в боя при Мъстанли и помагат на българските артилеристи при очистването на Одринско от турски подразделения. Но това е само началото. На 6 ноември ротата води ожесточени боеве при височината Узунхамитлер. Начело пак е Антраник. Стига се до ръкопашен бой. В този ден боеве се водят от сутринта до обяд. В най-решителния момент войводата, заедно с 15 предварително определени доброволци, се приближава до неприятелските окопи и с неочаквана атака със затъкнати на пушките щикове принуждава турците панически да бягат. Тази победа е извоювана с цената на 7 убити и 16 ранени арменски доброволци. Общо бригадата дава 40 убити и 142-ма ранени.
На 7 ноември, след паметните боеве при Узунхамитлер, ротата на Антраник продължава настъплението си и на 9-и влиза в изоставения от турците град Гюмюрджина, тържествено посрещната от местното население. Тук, на централния площад, се построява цялата 3-та опълченска дружина, а Арменската рота е разквартирувана в квартала, където живеят 80 арменски семейства. Всички посрещат сънародниците си като освободители и крещят: "Да живее Антраник! Да живее Арменската рота!"
Следващата позиция на Арменската рота е там, където преди да се влее в Мраморно море, река Марица се разклонява на няколко ръкава. Там, в района на Мерхамлъ, североизточно от град Фере, на 13 ноември се е развърнал корпусът на Явер паша. Там ще бъде и

Пленяването на Явер паша и корпуса му

Което започва със стремителна и дръзка атака пак под ръководството на Антраник. Завършила с обкръжаването на Явер паша от Кърджалийския отряд. Пленени са 9645 офицери и войници, а като трофеи са взети две артилерийски батареи, 1280 коня, 9000 пушки, 2 картечници. Не е излишно да се подчертае, че макар да е натрупана през вековете на робството много мъка, българи и арменци не проявяват и грам нечовечност към победените. Тон сякаш дава командирът на отряда ген. Генев с великодушно върнатата сабя на пленения паша.
По-нататък бойните пътища на ротата минават през Димотика, Кешан, Малгара и Родосто. През декември Червеният кръст снабдява арменските доброволци с униформено облекло - български шинели с арменски отличителни знаци и червени калпаци. На 6 януари 1913 г. Арменската рота и 15-хилядната арменска колония в Родосто отбелязват заедно най-големия арменски празник. Командирът на 3-та дружина полк. Александър Протогеров произнася приветствие и награждава с ордени за храброст проявилите се в боевете. На другия ден арменците продължават напред.
 На 26 януари 1913 г. в епични боеве при Булаир Четвърта българска армия под командването на ген. Стилиян Ковачев разгромява турските подразделения. В този ден започва и десанта на 10-и турски корпус при Шаркьой. Арменската рота заема важния стратегически пункт "Св. Илия". А за проявения тук героизъм с високи отличия са наградени над 30 арменски доброволци.
 Разформироването на ротата е на 27 май 1913 г. Междусъюзническата война още не е започнала...